Трагедията с 12-годишната Сияна, която загина в катастрофа с ТИР на пътя Плевен – Луковит, остави не само опустошено семейство, но и съкрушено детско сърце.
Нейната най-добра приятелка Симона отказва да се върне в училище. Болката е толкова силна, че детето не може да приеме реалността – че Сияна няма да бъде вече до нея в класната стая, в междучасието, в игрите.
„Симона не иска да приеме, че Сияна няма да се върне. Казва ми: ‘Тя замина да учи в чужбина, нали? Завинаги…’„, разказва през сълзи майката на момичето, Мария Медарска. „В очите ѝ има тъга, гняв, страх и празнота. Не го разбира, не иска да го разбира.“
Двете деца били неразделни – истински сестри по душа. Навсякъде заедно – в клас, на разходка, у дома, на гости. Спомените им са запечатани в десетки снимки – усмивки, игри, живот.
Но сега е само тишина. И една черна дупка, която зейна в първия ден на пролетната ваканция. На 31 март Сияна загина, след като автомобилът, с който пътувала с баба си и дядо си, бе пометен от откачило се ремарке на ТИР. Едно детство угасна мигновено.
„Нека Симона знае, че ще има справедливост за Сияна! Нека всички се обединим, да не мълчим!„, призовава майката на Симона.
На 12 април в 13 ч. пред храм-паметник „Св. Александър Невски“ ще се състои бдение в памет на Сияна. Цяла България трябва да бъде там. За да покаже, че не е забравила. Че ще има отговорност. Че няма да остави още едно дете в безмълвна скръб.
Симона още чака Сияна. Но тя няма да се върне.
