Днес християнският свят отбелязва Велика събота – денят на тишина, покаяние и велико очакване. Това не е просто ден преди Великден. Това е моментът, в който Христос – мъртъв в тялото, но жив по дух – слиза в ада, за да освободи душите на праведниците и да разруши властта на смъртта.
Словото Божие лежи в гроба, тялото на Спасителя е положено в нов каменен гроб, а в същото време Неговата мисия продължава – в тишината на гроба се кове спасението на човека. Гробът е запечатан, поставена е стража, но нищо не може да спре онова, което предстои – Възкресението.
Това е ден, в който вселената мълчи, а Църквата служи най-дълбоките и мистични богослужения от годината. Вечерната утреня, литургията на св. Василий Велики, шествието със свещи около храма и пренасянето на Плащаницата в олтара подготвят вярващите за триумфа на Христос над греха и смъртта.
С Велика събота обаче са свързани и строги забрани, които се спазват с особено внимание:
– Не се изнася нищо от дома, дори боклук – вярва се, че така може да се изнесе благодатта или здравето.
– Не се ядат празнични храни, включително боядисани яйца, козунаци и месо. Постът продължава, с позволение за топла храна, но без масло.
– Не се празнуват лични поводи – сватби, рождени дни и всякакви весели събирания се избягват.
– Не се вършат домакински и физически работи, особено пране, чистене и работа в градината.
– Не се говори грубо, не се псува, не се карайте – това е ден за тишина и молитва.
В съботния ден мнозина все пак боядисват яйца и довършват приготовленията за празника, но според църковната традиция това е време за покой, духовно съзерцание и помирение. Смята се, че водата с червено яйце, с която се измие лицето, носи здраве и младост. Също така на Велика събота се почитат починалите.
А в полунощ, с настъпването на Великден, тишината ще се разкъса, храмовете ще се огласят от „Христос воскресе“ и смъртта ще бъде победена.
До тогава – тишина, смирение и очакване. Господ е в гроба, но спасението вече действа.
