„Гледайте ми децата“ — тези няколко думи отекнаха като присъда в къщата и в целия квартал. 27-годишната Добромира от Първомай почина след тежки изгаряния, несъвместими с живота. Младата майка оставя две невръстни деца, за които засега се грижат нейният баща Ради Иванов и сестра ѝ Даниела Василева.
Какво разказват близките
Роднините на Добромира описват години на насилие и експлоатация. „Използва я за пари, тя работеше, беше съвестна. Беше потънал в кредити и заеми. Не стига, че парите взимаше, ами я пребиваше и тормозеше“, казва бащата Ради Иванов. По думите му нападенията били постоянни — „с кол дори я биеше“. Въпреки насилието тя многократно се връщала при мъжа си, а в последните минути преди линейката произнесла тези съдбовни думи.
Съмнения за умишлен палеж
Близките категорично отхвърлят версията за инцидент. Те твърдят, че жената е била запалена умишлено от мъжа, с когото е живеела. Двете деца са негови, но той не ги признава — факт, който още повече разпаля недоволството сред роднините и съседите.
„Дори да е случаен инцидент, а ние сме категорични, че не е, то той трябва да бъде изнамерен за свидетел. Та нали той е хвърлил бутилката с бензин в банята. Твърди, че не знаел, че тя е вътре… Не му вярваме! Настояваме полицията да го задържи и да се изяснят всички обстоятелства по случая“, казва през сълзи сестрата на Добромира.
Реакцията от институциите
От Районната прокуратура в Пловдив съобщиха, че работят по всички възможни версии за възникване на огъня. На този етап държавното обвинение смята, че няма достатъчно събрани данни за умишлен палеж. Все пак е образувано досъдебно производство и са назначени допълнителни експертизи, които да изяснят обстоятелствата.
Междувременно тялото на Добромира остава в Съдебна медицина — Пловдив, докато не бъдат готови нужните изследвания. Погребението е отложено, а семейството чака отговори.
Кварталът на нокти
В кв. „Дебър“ в Първомай хората са изправени на нокти. Те негодуват, че след инцидента мъжът ѝ е избягал и се укрива, а дори не се издирва от полицията. Роднините твърдят, че той се крие в бургаското село Камено — твърдение, което допълнително подхранва подозренията и гнева сред съседите.
Хората разказват за напрежение и страх, за разговори на улицата и неофициални версии какво се е случило в къщата. В същото време семейството на жертвата остава на предната линия — те искат разследване и справедливост за младата жена и бъдещето на децата ѝ.
Последиците и въпросите без отговор
Историята оставя повече въпроси, отколкото отговори. Какво точно се е случило в банята? Дали бутилка с бензин е била хвърлена умишлено? Защо мъжът е напуснал мястото и къде точно се укрива? И най-вече — ще бъде ли изяснена истината, за да може децата да имат някаква сигурност?
Близките настояват за действия: те искат мъжът да бъде намерен и да даде обяснения. Прокуратурата и разследващите експертизи са в ход, но времето тече, а децата остават в ръцете на семейството, което вече носи тежестта на загубата.
Тази трагедия концентрира човешка драма, икономически и битови проблеми, семейно насилие и подозрения за умишлено действие. Истината обаче все още не е излязла наяве — а в центъра ѝ стоят три онеправдани съдби: майка, баща и две малки деца, за които Добромира с последен дъх помоли да бъдат пазени.
