Когато смяната звучи „малко в повече“
Бившият директор на НСлС и бивш зам.-главен прокурор Бойко Найденов не пести думите: походът на масовите рокади в МВР, когато се прави почти 100% смяна на ръководството, „звучи малко в повече“. Тонът е остър, картината — тревожна. Найденов рисува сцена, в която лидерските смени се правят бързо, но не винаги умно, а цената за държавната стабилност може да се окаже висока.
Риск за националната сигурност винаги ще има, когато институциите и службите не работят добре, предупреди гостът. Тези думи не са просто констатация — те са предупреждение, което трябва да бъде чуто.
Назначения и мълчаливи магистрати
Междувременно Андрей Янкулов назначи съдия и прокурор за зам.-министри на правосъдието — ход, който добавя още пластове в натрупалата се напрегнатост. За Найденов истинският проблем не са само персоналните промени, а системата зад тях: кой взема решенията и в чии интереси работят институциите?
„Не съм оптимист, че нещо може да се промени радикално и бързо“, призна той. Промените според него трябва да започнат от манталитета на магистратите — а това означава промяна на начина, по който са назначавани и как работят. Найденов извади шокиращото сравнение: в България има 24 прокурори на 100 000 души, докато в Германия и Италия са по четирима на 100 000. Тези числа очертават огромно разминаване и подхранват усещането за прекомерна прокуратура.
Защо мнозинството мълчи?
„Има голямо мнозинство магистрати, които към момента си мълчат, защото така е по-удобно“, каза Найденов. В мълчанието той вижда удобство, но и опасност — система, която търпи статуквото и не се променя.
Ако целият Пленум трябва да реши кой ще изпълнява функциите, прокуратурата има думата и дори ще определя изпълняващите функциите на председател на ВАС, смята още бившият зам.-главен прокурор. „Не бих казал, че в момента Сарафов е легитимен“, заяви той и хвърли сянка върху легитимността на назначения.
Прокуратурата остава такава, каквато е от 1946 г.
Найденов не щади критиката: битката за главния прокурор започна още с промените — промени, които не засегнаха структурата на прокуратурата. „Тя продължава да е такава, каквато е изградена от 46-та година“, подчерта той, и обрисува една институция очакваща да бъде по-благосклонна към тези, които я назначават.
Според него има купища дела, които бяха предварително ясни, че няма как да приключат позитивно. Тези думи рисуват картина на предопределеност и влияние, което стига отвъд националните граници.
Пренесохме проблема в Европа
„Пренесохме проблемите на българската прокуратура в Европейската прокуратура. Г-жа Георгиева трябва да излезе публично и да каже какво всъщност се е случило“, настоя Найденов. Твърдението е недвусмислено: въпросите вече не са само вътрешни, а са и европейски.
Изчакване и хаос
Найденов описва службите в позиция на изчакване — всички гледат към изборите, очакват резултата. Докато услугите и прокуратурата чакат в напрежение, „в същото време лудите се налудуват“, каза той — образно и мрачно заключение, което оставя вятага на хаоса да се усеща във въздуха.
Това е разказ за институции, които бавно се износват от вътре, за хора, които мълчат, защото така е удобно, и за механизми, които продължават да работят по стари сценарии. Найденов предлага рецепта — сериозни промени във Висшия съдебен съвет, законодателни и дори конституционни промени, които да разсекат зависимости и да подобрят правораздаването. Но дали това ще се случи бързо, той не вярва.
Истината е рязка: промяната е възможна, но изисква смелост, а времето изтича, докато някои само гледат.
