Юлиян Здравков говори като човек, който вече е преживял сцената и знае какво е да носиш болката на цялото семейство. „Никола Бургазлиев даде нашата присъда още в онзи ден“, каза той пред бТВ – думите са прости, но тежат като окончателна присъда. По негови думи максималното, което виновникът може да получи по закон, е или 20 години, или доживотна присъда.
Тази реплика не е формален коментар. Тя събира в себе си всичко, което семейството изпитва след трагедията: гняв, загуба и настояване за ясна реакция от правосъдието. Юлиян е баща на пострадалите момичета и чичо на Мартин — момченцето, което загуби майка си Христина в тежкия инцидент с АТВ в Слънчев бряг през лятото на 2025 г.
Семейството на ръба
„Семействата на брат ми и на Христина са разбити“, призна Юлиян. Тези кратки думи рисуват разрушение, което не се мери само с наранявания или документи. В този дом няма лесни утехи — има само въпроси и празни места след загубата на близка.
За Марти ситуацията е още по-деликатна. „По-деликатно стоят нещата с Марти. Трябва му още много време и за възстановяване, и за обяснение“, казва чичото. Едно дете, останало без майка, трябва не само да лекува физическите и емоционалните си рани, но и да разбере как и защо се е случило всичко това.
Траги-комичните детайли: шевове, комоцио и липсваща памет
Голямата дъщеря има комоцио и шевове на главата — последствия, които не влияят само на тялото, а и на паметта. Тя „не помни и до ден днешен случая“ — това изречение тежи повече от медицински доклади. Малката дъщеря е със счупен крак и в едно дете се смесват страх, травма и объркване.
Юлиян разказва как е разпитвал малката детайл по детайл: „По целия път я разпитвах как е станало всичко, а тя каза: „Тате, той ни удари втори път.”“ Тези думи на детето са като стрелка към сърцевината на инцидента — не просто случайно сблъскване, а нещо, което малките усещат като повтарящо се насилие.
Какво показа записът
Семейството видя запис, който оставя малко място за тълкуване. Според разказа на Юлиян, „АТВ-то ги удря на тротоара, хвърля ги на 7-8 метра и след това ги удря отново, без да направи никаква реакция.“ Тази картина — удар, полет през въздуха, втори удар и липса на реакция — е онова, което гори в спомените им и формира призива им за справедливост.
Тези детайли превръщат случая от поредица съдебни факти в лична трагедия, която единият ден даде „присъдата“ на семейството — не от съдия, а от преживяното.
Призивът за действие пред съда
Днес пред съда в Бургас ще се проведе протест — не просто викове, а призив към системата да започне да работи за хората, които са пострадали. „Апелирам хората, ако искат да не им се случи нещо подобно, ако искат да заработи тази система, да заповядат“, каза Юлиян.
Това е покана към гражданите да видят, чуят и да бъдат част от искането за отговорност. За семейството на Христина и на брат му протестът е начин да превърнат личната си трагедия в обществено действие — в надежда, че думите им ще доведат до промяна и че системата ще отговори според тежестта на събитията.
Възможният наказателен праг, който Юлиян цитира — 20 години или доживотна присъда по закон — остава аргументът, към който семейството гледа. Но за тях вече има и друга „присъда“: преживяната болка и видяният запис, които няма да ги оставят да мълчат.
