Минимум 2000 български шофьори, които нямат завършен X училищен клас, управляват МПС с книжки, издадени в чужбина. Това разкритие разтърси общественото внимание след зверската катастрофа на „Челопешко шосе“, където двама от участниците се оказаха без X клас, но с документи от Чехия.
Какво стои зад безпрецедентното откритие
Практиката да се вадят шофьорски книжки в други държави членки на ЕС влезе в светлината на прожекторите не случайно. Причината е проста и безкрайно проблемна: в много страни за правоспособност не се изисква средно образование или се иска само начално. Както каза Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, това обяснява защо българи без завършен X клас могат да получат свидетелства за управление в чужбина.
Историята има корени в българското изискване за образователен ценз, което датира още от соцвремената. До 2017 г. минималното изискване беше завършено основно образование, а след дебати бе възстановен по-високят праг — завършен X училищен клас. Резултатът: част от незавършилите предпочетоха да търсят „решение“ извън страната.
Схемата, която изненада мнозина
Книжки в чужбина „за неграмотни“ българи се издават най-често в Чехия и Румъния, припомня текстът. Причините са достъпните цени на курсовете и наличието на изградени схеми „по втория начин“. Описаната процедура звучи като сценарий: курс, формално преминат; държавен изпит, на който кандидатът заявява, че не знае местния език и иска преводач; преводач, който не просто превежда, а диктува отговорите срещу заплащане; и накрая практически изпит, след който документът се получава от местното МВР.
Според запознати книжка от Румъния с „удобен преводач“ излиза около 3000 евро. В миналото подобни практики имаше и в Гърция, но контролът там бе затегнат. Тъй като България е част от ЕС, всяка книжка, издадена в членка на съюза, се признава за валидна у нас — и това създава сериозен регулаторен проблем.
Двуетапната критика и човешките истории
Красимир Георгиев предупреждава да не се слага общ етикет „джигити“ на всички притежатели на чужди книжки. „Сред тях има такива като извършителите на тази касапница отпреди дни, но има и съвестни граждани, работещи, плащащи данъци, притежаващи бизнеси, плащащи заплати, които по една или друга причина нямат завършен X клас“, казва той. Георгиев дори посочва куриозни случаи — например лекар от Таджикистан, завършил в Санкт Петербург и специализирал в България, който не може да си изкара книжка, тъй като КАТ не признава университетски дипломи вместо удостоверение за X клас.
Експертът смята, че ако целта е гарантиране на грамотност, минималният ценз трябва да е IV клас — когато децата вече четат, пишат и смятат. Твърдото държавно изискване за X клас, според него, тласка хиляди незавършили да търсят опции в чужбина, където контролните стандарти понякога са по-леки.
Реакцията от властта: идентифициране и мерки
МВР вече идентифицира четири държави — Чехия, Кипър, Гърция и Великобритания — които издават свидетелства за управление при по-облекчени условия, съобщи министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. „Ще идентифицираме шофьорите, които имат такива свидетелства и ще вземем мерки, за да бъдат те безопасни“, заяви той, добавяйки, че ще се търсят промени в рамките на европейското законодателство за контрол върху ползването на тези документи на българска територия.
Премиерът също настоя за твърд подход: държавните институции трябва да защитят живота и здравето на гражданите и да пресекат хулиганските прояви по пътищата. Дали това ще доведе до реални промени — и какви ще бъдат те — остава ключовият въпрос, който мнозина очакват да видят в следващите месеци.
Какво следва
Истината е, че откритият проблем комбинира регулиране, човешки съдби и международни правни рамки. Докато властите планират мерки и проверки, обществото остава нащрек: кой носи отговорността и как ще се гарантира пътната безопасност, ако документите се купуват и продават по такъв механизъм? Историята продължава — и обещава още разгорещени дискусии.