Президентът на Славия Венцеслав Стефанов, ръководството на клуба и десетки близки и приятели се събраха, за да изпратят за последно малкия Мишо от ДЮШ на „белите“ и баща му Иван. Тягостната церемония събра хора от футболната общност и семейство, които дойдоха да поднесат последна почит.
Трагедията стана в сряда на автомагистрала „Тракия“, където камион връхлетя в насрещното платно, помитайки мантинелите и се блъсна в лека кола. В катастрофата загинаха малкия Мишо и баща му Иван; още един играч от отбора – Боби, също почина при удара. Тези факти хвърлиха сянка върху целия клуб и предизвикаха вълна от скръб.
Местността и жестокият удар
Описание от мястото говори за брутален сблъсък: камионът излезе в насрещното, премина през защитните мантинели и връхлетя върху колата. Последиците бяха фатални за трима души, а страхът и болката останаха за онези, които оцеляха. Новината за загиналите разтърси семейството на клуба и местната общност.
Треньорът на момчетата Иван Терзийски и съпругата му бяха настанени в ямболската болница. Подробности за състоянието им не бяха публикувани, но фактът, че двама близки на отбора са в болница, увеличи напрежението и тъгата сред близките.
Последно сбогуване в „Мира“
Изпращането на Мишо и баща му Иван се състоя в обреден дом „Мира“ на Централните софийски гробища. Пространствата около залата се изпълниха с възгласи, спомени и мълчаливо поклонение – хората дойдоха да положат цветя и да останат за миг до ковчезите.
Президентът Венцеслав Стефанов и ръководството бяха сред присъстващите, които застанаха до семейството в този труден момент. Присъствието на клубните лидери подчерта сериозността на загубата за Славия и за детската школа.
Семейството на Боби избра тясна траурна церемония
Семейството на Боби, другият загинал играч, пожела погребението да се проведе в тесен семеен кръг. Това решение беше уважено от всички, които оплакват младото момче, оставило голяма празнота в отбора и в живота на близките.
Публичният траур се смеси с личната мъка — докато едни търсеха обща изповед на болката, други предпочетоха тиха конспирация около спомена и паметта на своя близък.
Ехо в клуба и общността
Събраните около обредния дом бяха както от спортните среди, така и от семейството и приятели. Загубата на дете и баща предизвика мълчание и тежка емоция — нещо, което не се скри нито от лицата на ръководството, нито от тези, които носеха цветя и снимки.
Катастрофата на АМ „Тракия“ остави след себе си въпроси и болка, но крайниците на тъгата бяха превърнати в обща подкрепа към пострадалите и към семействата, които се сбогуваха със своите любими хора.
В деня на церемонията десетки събрани хора доказаха, че в скръбта обществото може да застане рамо до рамо — да изпрати тихо и тежко онези, които вече ги няма, и да си спомни за живота, прекъснат преждевременно.
