На срещата на върха на НАТО в Анкара въпросът за Украйна ще бъде оставен на заден план, за да не се разгневи Доналд Тръмп, предупреждава коментаторът Оуен Матюс. Конфликтът с Полша и охлаждането на отношенията с други централноевропейски съюзници падат като дамоклев меч над надеждите на Володимир Зеленски за консолидирана помощ.
Матюс посочва, че единството на Алианса се разпада, а с него и подкрепата, от която Украйна се нуждае, за да продължи да оказва съпротива срещу руското настъпление. Лидерите на алианса ще се изправят пред атака на три фронта: вътрешно разединение, липса на решителност и външната заплаха от Русия.
Трите удара срещу НАТО
Първият удар идва от САЩ под ръководството на Доналд Тръмп, който започва да изтегля войски, оръжие и финансиране от Европа. Вторият е задълбочаващото се разделение вътре в самия алианс по въпроса за финансирането на военните усилия за Украйна. И третият — пряката заплаха от Русия, която според съобщения планира „провокация“ срещу Полша. За Зеленски това са лоши новини на фона на очакваната среща.
От близки съюзници към дистанция
Добрата воля от държави, които някога бяха най-близките съюзници на Киев, намалява. Министър-председателят на Полша Доналд Туск е наредил на министрите на отбраната и външните работи „да бъдат предпазливи с всякакви изявления за по-нататъшна финансова подкрепа от страна на Полша“ и да се съсредоточат върху собствените военни разходи на Варшава.
Премиерът на Словакия Роберт Фицо отказа да подкрепи плановете на НАТО за предоставяне на мащабна финансова и военна помощ по време на срещата, като заяви, че „Словакия няма да покрива военните разходи на Украйна“. Премиерът на Чехия Андрей Бабиш изключи възможността за подкрепа на заем от ЕС за Украйна в размер на 90 милиарда евро и блокира износа на чешки леки самолети за Киев. Новият премиер на Унгария Петер Мадяр също изключи въоръжаване на Украйна.
Зеленски на заден план
Още един негативен сигнал за украинския президент е съобщението, че той няма да участва в основната среща на върха на НАТО на следващия ден и няма да изнесе реч пред лидерите на алианса, както правеше в предишни години. „Вместо това алиансът реши да държи Зеленски и целия украински въпрос настрана, опасявайки се да не разстрои Тръмп“, пише анализаторът.
Това само засилва усещането за отстъпление: „За разлика от началото на войната, тази година Зеленски не моли за оръжие, а за пари… Но парите – не само за водене на война, но и за подкрепа на разрушената украинска икономика – катастрофално не достигат“, отбелязва Матюс.
Парите, които не са нови
На хартия членовете на НАТО трябваше да отпуснат на Украйна 70 милиарда евро военна помощ за 2026 г. и „поне равностойно ниво“ на подкрепа през 2027 г. Но истината, според коментатора, е, че тази сума представлява предимно преразпределение на съществуващи средства, а не новини вноски. „70 милиарда евро обединяват съществуващия годишен ангажимент на НАТО с финансирането, предоставено в рамките на кредита от ЕС, без никакви нови ангажименти.“
Тази смес от политическо отстъпление и фалшиви цифри за подкрепа рискува да остави Украйна с по-малко средства точно когато нуждата е най-голяма.
Последствията пред лицето на срещата
Срещата в Анкара се очертава да бъде решителна за бъдещето на подкрепата за Киев. Матюс предупреждава, че разединението и липсата на ново финансиране могат да отслабят способността на Украйна да се противопостави на руската офанзива. За Зеленски и страната му това са тежки новини — те пристигат на върха не като фокус на вниманието, а като въпрос, който се държи встрани, за да не възбуди политически вълни сред най-големите играчи в Алианса.
Историята на тази среща ще покаже доколко НАТО е готов да запази единството си или ще позволи вътрешните разногласия да определят съдбата на украинската подкрепа.
