Около 80 учени и екипаж отплават тази седмица за Гренландия с полярния изследователски кораб „Дейвид Атънбъро“ (RRS David Attenborough). Целта е категорична и тревожна: да се провери дали бързото топене на гренландските ледници може да наруши основната система от течения в Атлантическия океан и с това да промени климата в Европа.
Какво е целта на мисията
Експедицията е част от проект на стойност 20 милиона британски лири, наречен GIANT (Greenland Ice sheet to AtlaNtic Tipping points). Учените ще изследват как ледниците се топят и се откъсват в океана и какъв е ефектът от този приток на сладка вода върху океанската циркулация. Данните ще бъдат вградени в климатичните модели от ново поколение и ще послужат за система за ранно предупреждение при критично разрушаване на ледниците.
Мисията ще продължи пет или шест седмици и отпътува от Великобритания в момент, когато страната и Западна Европа тъкмо преживяха най-горещия юни в историята си — събитие, което доведе до прекъсвания на електрозахранването, затваряне на училища и повишена смъртност. Тези реални последици засилват нуждата от бързи и точни данни.
Подводният апарат и необичайната история на името
На борда има високотехнологичен подводен апарат, който ще се спусне до 1500 метра под „ледената маса“ — смес от морски лед и сняг, която се натрупва там, където ледникът среща морето. Апаратът ще картографира формата ѝ и ще изследва как тя влияе върху топенето и отделянето на ледникови късове в морето.
Официалното име на кораба е „Дейвид Атънбъро“, но британската публика помни и шеговитото предложение „Boaty McBoatface“, което през 2016 г. спечели онлайн анкета — името бе дадено вместо на кораба на подводен апарат на борда. Тази история придава странен, но запомнящ се контекст на научната мисия.
Какво ще показват новите измервания
„Апаратът ще събере голямо количество данни, каквито досега не са били събирани“, казва Сам Смит, оперативен инженер в Националния океанографски център на Великобритания. Тези уникални данни ще подпомогнат подобряването на модели, които прогнозират какво точно се случва в зоните, където ледниците се срещат с морето.
Капитанът на кораба Мат Нийл припомня личния си опит: той прави първото си пътуване до Антарктида като кадет през 2011 г. и казва, че вече е станал свидетел на последиците от променящия се климат. Такива наблюдения от първа ръка дават допълнителна тежест на научната програма на борда.
Последствия за Европа
Учени са особено обезпокоени, че притокът на сладка вода от ускорено топене може да наруши системата от циркулиращи океански течения, която помага за регулирането на климата в Европа. Ако тази система бъде нарушена, последствията могат да включват по-екстремно време и покачване на морското равнище — ефекти, които вече се усещат в засегнатите райони.
„Горещите вълни във Великобритания и Европа през последните няколко месеца наистина ни показаха ясно, че за нас е трудно да се адаптираме дори към съвсем малки промени в климата“, казва Кели Хоган, морски геофизик от Британската антарктическа служба, която ръководи мисията. Тя предупреждава, че динамиката е голяма и бързите промени изискват незабавно присъствие на място.
„Много от ледниците се отдръпват изключително бързо – много повече, отколкото бихте си представили… Така че в тези силно динамични времена е по-важно от всякога да бъдем на терен, да събираме данни и да подобряваме моделите“, добавя Кели Хоган.
Експедицията обещава да донесе информация, която ще усложни или потвърди съществуващите прогнози — и може да послужи като първа линия на ранно предупреждение за потенциални „критични точки“ в системата, които биха могли да променят хода на климата в Европа. В следващите седмици вниманието на научната общност ще е приковано към данните от борда на „Дейвид Атънбъро“.
