Конституционният съд официално образува дело по искане на 49 народни представители от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ за установяване на противоконституционност на метода, избран от администрацията на президента Илиана Йотова, за изчисляване на квотата на парламентарно представените партии в новия състав на Централната избирателна комисия.
Вносителите възразяват срещу определеното от държавния глава разпределение на местата в ЦИК, което според тях нарушава принципите на представителност и пропорционалност. Искането е внесено официално и вече е прието за разглеждане от съда.
Какво точно оспорват внеслителите
Според съдържанието на жалбата, оспорваният метод за изчисляване на квотите е приложен от администрацията на президента Илиана Йотова при оформянето на новия състав на Централната избирателна комисия. Вносителите твърдят, че приложената методика води до нередовно и неоправдано разпределение на местата между парламентарно представените формации.
Те акцентират върху конкретен резултат от това разпределение: партия с 21 депутати получава равен брой представители в комисията с формации, които имат почти два пъти повече депутати в парламента.
Неочакваното равенство в представителството
Оспорваното разпределение доведе до ситуация, при която ДПС — с 21 народни представители — има по двама представители в ЦИК. Това е същият брой представители, колкото получиха ГЕРБ и разпадналата се коалиция ПП‑ДБ, които разполагат с 39 и 37 депутати съответно.
Вносителите подчертават това конкретно числово несъответствие като ключов аргумент в искането си пред Конституционния съд. Те смятат, че методът, използван от президентската администрация, е довел до непропорционално разпределение, което изисква преценка за конституционността му.
Процедура и докладчик
Делото вече е образувано в Конституционния съд, а за докладчик по него е определен Янаки Стоилов. На този етап процедурните стъпки за разглеждане са започнати и искането на 49‑те депутати ще бъде подложено на формална преценка от съда.
Решението на КС може да хвърли яснота върху начина, по който се формират квотите на парламентарно представените партии при назначаването на членовете на Централната избирателна комисия. Самото образуване на делото показва, че спорът за методиката и последствията ѝ е преминал от парламентарната зала към съдебната инстанция.
Какво следва по делото
След назначаването на докладчик предстоят процесуални стъпки, включващи разглеждане на внесените документи и аргументи. Внесителите вече са посочили основните си възражения, а съдебното производство ще трябва да установи дали прилаганата методика противоречи на Конституцията.
Докладчикът ще подготви предложение за разглеждане и възможно становище пред състава на Конституционния съд, който след това ще вземе окончателно решение по иска.
Към момента официални становища от участниците в процеса или коментари от администрацията на президента не са част от внесения материал. Делото обаче формално е факт и ще бъде следено внимателно от страните, засегнати от разпределението на местата в ЦИК.
В центъра на диспута стоят числата — 21, 39 и 37 депутати — и въпросът дали избраната формула за квоти отразява справедливо парламентарната структура. Янаки Стоилов е следващият, който ще въведе каузата в съдебната процедура и ще постави началото на съществен правен преглед на президентската методика.
