В британската политика се случи нещо неочаквано: когато министър беше попитан дали Великобритания може един ден да се върне в Европейския съюз, той не извика „Никога!“. Този прост отказ да бъде категоричен промени тона на дебата и събуди нови въпроси за бъдещето на страната.
Проучване на Ipsos от юни показва, че възгледите също се променят — 52% от британците подкрепят подаването на нова молба за членство, докато 33% предпочитат оставане извън ЕС. Сред заявилите, че вероятно биха гласували на нов референдум, съотношението е още по-ясно: 58% срещу 37% в полза на завръщането. Тези числа хвърлят нова светлина върху политическата динамика, която доскоро изглеждаше окончателно затворена.
Отричането вече не е задължително
„Брекзит не прилича на обещаното национално „възраждане“. Ама никак.“ Тази констатация от текста подчертава, че резултатите от напускането не оправдават очакванията на част от обществото. Истината е, че настроенията се променят — и това кара и политици, и гласоподаватели да преосмислят сценариите за бъдеще.
Но връщането не може да стане с връщане на часовника към 2016 г. и заемане на старото кресло в Брюксел. ЕС ще настоява за гаранции, че приемането обратно няма да бъде просто временен жест, след който отново ще се проведе поредният референдум и страната ще напусне пак.
Условията няма да са като преди
Този път Лондон ще трябва да обсъжда не само правата, които иска да си върне, а и отговорностите, които е готов да поеме. „За да се върне в Европейския съюз, Великобритания първо трябва да го разбере“, пише Тимъти Гартън Аш — кратко и тежко изречение, което концентрира най-голямото предизвикателство.
Старото британско меню няма да се сервира. Връщане с искане за частични отстъпки — да не плаща пълния членски внос, да не спазва регулации или да решава сам кои членове могат да влизат и кои не — няма да бъде прието лесно. Примери има: българи и румънци не можеха да участват свободно на пазара на труда в Обединеното кралство до 2014 г., седем години след нашия прием в ЕС — защото тогава Лондон имаше специални правомощия да ограничава достъпа.
Демократичният мандат ще е ключов
Великобритания не може просто да се върне с парламентарно решение без обществено потвърждение — политически това ще е трудно защитимо след 2016 г. В конституционната система втори референдум не е автоматично задължителен, но политическата реалност подсказва, че правителството най-вероятно ще трябва първо да спечели избори с ясно обещание, а после да поиска потвърждение от гражданите.
Това прави процеса дълъг и потенциално болезнен: кампания за избори, обещания, национален референдум — всичко това ще умножи политическата цена на решението.
Какво ще иска ЕС
Европейските институции ще търсят гаранции относно границите, свободното движение, бюджета, прилагането на европейското право и ролята на европейските институции. Политическата проверка може да бъде много по-тежка от тази, която Лондон очаква — и това е основният аргумент на онези, които предупреждават, че връщането няма да е безболезнено.
Десет години след референдума темата за „вратата“ — възможността да се върнеш — вече не е само теоретична. Тя е политическо поле, в което ще се мерят очаквания, страхове и прагматични изчисления. И най-важното: този път Великобритания ще трябва не само да иска да влезе в клуба, а и да се съгласи да играе по правилата му.
