На 25 август 2005 г. в Слънчев бряг падна куршумът, който сложи край на живота на 39-годишния бос на ВИС-2 Георги Илиев – известен като „Главния“. Убийството ставаше в разгара на празненство след победа на футболния му тим „Локомотив“ (Пловдив), когато снайперист простреля мъжа, чиято сянка владееше подземния свят.
Какво всъщност се случи зад кулисите
Криминалистите, които по-късно събират версията за убийството, посочват пернишкия наркобос Райко Алексиев – Кръвта, като поръчител и организатор. В подземните среди обаче името на снайпериста остава предмет на спекулации – споменава се и Красимир Станчев, наричан Легионера. Смъртта на „Главния“ не е случайна атака срещу публична фигура, а част от дълга вражда с ясни и мръсни корени.
Мотивът и началото на вендетата
Причината за кръвопролитията тръгва от близкия авер на Илиев – Васил Горчев, известен като Кьоравия, който е убит в Благоевград. Конфликтът между „Главния“ и Кръвта се възпламени от разбитата фабрика за амфетамини и невъзстановен дълг в размер на 400 000 долара. След показната смърт на Кьоравия напрежението ескалира директно.
Според описаното в разказите, след гибелта на Кьоравия Георги Илиев привиква Райко в столицата, където го подлага на брутално унижение и го обвинява за екзекуцията. Няколко месеца след тези сцени полицията удря и смазва наркобизнеса на перничанина – ход, който само усилва слуховете и страховете в престъпния кръг.
„Смъртната му присъда е подписана“ – страх, който подтикна удара
От страх и под влияние на разпространените слухове, че „Главния“ е вдигнал мерника и че „смъртната му присъда е подписана“, Райко Кръвта взема решението да изпревари събитията. Той организира атентат и по информацията в делата го прострелва с флоберка, за да ликвидира конкурента пред очите на света.
Последствията: нов кръг на насилие и разследвания
Смъртта на Илиев не слага точка, а по-скоро запалва нова вълна от отмъщения. Няколко месеца след удара самият Райко Кръвта е ликвидиран в рамките на кървава вендета от силова групировка. Въртележката на убийства и ответни удари потвърждава, че конфликтите в тези среди раждат само още кръв.
През 2013 г. МВР предприема действия срещу бащата на Райко – Васил Василев, известен като бай Васо Златаря, и неговата банда, но според наличните сведения доказателства така и не бяха събрани. Този епизод остава част от мрачната драматургия на разследванията, които често завършват без ясни присъди.
Старите дела и разкритията на рецидивист
Междувременно рецидивистът Николай Генов – Тавата разкрива информация, свързана с предишни убийства в кръга на „Главния“. Той твърди, че за показния разстрел на брат му Васил Илиев през 1995 г. са отговорни сръбският наемник Божко Пантич и бивш български командос с фамилия Пинайчев, които били покривани от него в София. Тези твърдения добавят нови пластове към вече заплетената история.
Кървавата сага около Георги Илиев, Райко Кръвта и техните авери остава белязана от разрушени съдби, невъзстановени дългове и поредица от убийства. Историята показва как лични обиди и криминални сделки бързо прерастват в сурова подземна логика, където един куршум може да смени баланса за години напред.
