Управлението за федерален резерв в Кливланд (УФР) отправи сериозно предупреждение: най-големият риск пред американската икономика е утвърждаването на очаквания за трайно висока инфлация. Това заяви президентът на подразделението Бет Хамак, цитирана от международни агенции.
Инфлацията остава над целта на централната банка вече повече от пет години, подчерта Хамак. Централната банка цели ниво от 2 на сто, но през юли годишното повишение на предпочитания от УФР измерител—индексът на разходите за лично потребление (PCE)—е достигнал 3,7 на сто. Основната инфлация също е над целта, което засилва тревогите за упорство в ценовите натиски.
УФР не отстъпва от затягането
Хамак не уточни конкретно кои решения за лихвите би подкрепила в следващите заседания, но е категорична привърженичка на последното засилване на паричната политика. През септември УФР повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта до диапазона 3,75–4 на сто.
Прогнозите на централните банкери сочат вероятност за още едно увеличение до края на годината, докато пазарните участници очакват по-съществено затягане. Това напрежение между официалните насоки и пазарните очаквания поставя допълнителна тежест върху решенията на регулатора.
Какво дърпа инфлацията нагоре
Според Хамак високият ценови натиск не може да се обясни само с външни фактори като митата и поскъпването на енергията вследствие на войната с Иран. Тя посочва, че към това се прибавя и силно търсене, подкрепяно от устойчивата икономика и стабилния пазар на труда.
Хамак допълва, че паричната политика досега почти не е ограничила инвестициите на предприятията извън сектора на недвижимите имоти. Този факт е тревожен, защото непрекъснатите корпоративни инвестиции могат да поддържат или дори да засилят инфлационния натиск, вместо да го облекчат.
До какво води покачването на доходността
Въпреки последното покачване на доходността по американските държавни облигации, Хамак не изрази притеснение. По нейни думи това покачване отразява по-високите реални лихви, добрите икономически перспективи и значителните инвестиции в технологичния сектор.
Тази оценка намалява риска от паника на пазарите, но същевременно поставя акцент върху нуждата от внимателна координация между политиката на УФР и пазарните сили. Ако очакванията за висока инфлация се закрепят, това би усложнило задачата на централната банка да върне показатели обратно към целта 2%.
„Трябва да гарантираме, че паричната политика е рестриктивна, за да върнем показателите обратно към целевото ниво“, заяви Хамак.
Заключението на нейния призив е ясно: рискът не е временен скок, а потенциално вкореняване на очакванията за по-високи цени. Това налага по-решителни стъпки от страна на УФР, докато остава балансът между поддържане на растеж и сдържане на инфлацията.
