Скандал се разгаря край язовир „Студена“, където Българската академия на науките (БАН) реши, че ѝ принадлежат не само нейните 5 декара, но и още 2 декара частна собственост! Десетилетия наред академиците нехаят за имота си, но щом надушват, че става въпрос за апетитна земя, изведнъж искат всичко за себе си!
Историята започва още през 80-те години, когато научният сътрудник Иван Николов получава 5 декара за БАН с идеята да се изгради екологична лаборатория. Той вече притежава съседните 2 декара, върху които се грижи години наред. Академията обаче напълно забравя за лабораторията след 1990 г., а имотът потъва в разруха.
Десетилетия по-късно БАН изведнъж „осъзнава“, че притежава терен в живописно кътче и завежда дело срещу Николов и новите частни собственици, на които той е продал земята си. Въпреки че документите сочат, че Академията има право на 5 декара, тя настоява, че и останалите 2 са нейни!
Нещата стават още по-скандални, когато се разбира, че БАН изобщо не е знаела за съществуването на този имот, докато нов собственик не решава да строи втори етаж на вилата си и по закон се обръща към Академията за разрешение. Тогава учените, които с години нехаят за терена, изведнъж проявяват жив интерес към „забравената“ си собственост.
Съдебните машинации също хвърлят сянка на съмнение върху цялото дело – съдията по случая в Перник се сменя два пъти, а в последния етап пред Върховния касационен съд съдията по делото се оказва командирована от… Перник.
Иван Николов е категоричен – десетилетия наред той е поддържал имота, инвестирал е лични средства, но сега държавната машина се обръща срещу него. Документите сочат, че БАН има право само върху 5 декара, но институцията очевидно иска повече – защото може!
Как ще завърши този скандал? Ще получат ли частниците справедливост срещу държавния колос, който може да харчи обществени пари за дела? Или БАН ще успее да заграби чуждото, използвайки институционални хватки? Всички очи са вперени във ВКС – но дали истината ще възтържествува?
