36-годишният Явор Георгиев от Варна вече не е между живите, но въпросите около последните му мигове продължават да нажежават общественото напрежение. Как умира един човек при полицейска намеса? С грешка, със сила… или с бездушие?
Според официалната информация – Явор бил в състояние на психоза. Според семейството му – търсел помощ. Но каквото и да е търсил, не е получил шанс да разкаже своята версия. Униформените се намесили, бодикамерите не били включени (по „технически причини“), а Явор не излязъл жив от срещата с „закона“.
„Не можем да коментираме дали е имало превишаване на правомощия, преди да приключи разследването“, заяви сдържано Вергил Христов от Синдикалната федерация на МВР, докато в социалните мрежи вече се говори за „полицаи-екзекутори“.
Камери няма, въпроси – бол!
Ако има нещо сигурно, то е, че камерите, които трябва да записват действията на полицията, отново са „случайно“ изключени. И докато в САЩ всяко действие на униформен служител се следи в реално време, у нас камерите висят по пагони, падат от джобове и най-често… просто не работят. Неудобно, нали?
„Демонизират ни!“ – викат полицаите
Синдикатът на служителите в МВР излезе с яростна защита на колегите си – според тях, случаят се използва за евтини политически дивиденти. В емоционално изявление, МВР-синдикалистите обвиниха медиите и политиците, че превръщат униформените в мишени. „Не може всеки трагичен инцидент да се лепи като етикет върху професията“, казват те.
Но обществото пита: Къде е истината? Защо винаги липсват кадри? И защо, когато има смърт, винаги всичко било „по правилата“?
Въпросите тежат. А отговори няма.
Случаят „Варна“ вече се нарежда до други мрачни епизоди, в които „служба на обществото“ звучи повече като присъда, отколкото като мисия. Един млад мъж е мъртъв. Двама млади полицаи – под лупа. А доверието в системата? То също агонизира.
Колко още такива трагедии ще ни трябват, за да спрем да приемаме смъртта като „оперативна грешка“?
