В нощта на оглушителната вест за шесторното убийство край хижа Петрохан започнаха да изплуват имена, документи и въпроси, които не искат да млъкнат. В центъра на драмата стои подписът, който на пръв поглед прилича на „лист хартия“ – но който, според разказите, се оказва ключът към една структура, функционирала години наред в сивата зона между гражданска инициатива и частна охранителна формация.
Какво всъщност се случи зад рамковото споразумение
На 8 февруари 2022 г. рамково споразумение между Министерството на околната среда и водите и новоучредена НПО с името „Национална агенция за контрол на защитените територии“ поставя началото на спорна ера. По думите на подписалия министър документът бил само символичен жест, „лист хартия“. Истината, разказана от документи и очевидци, обаче е друга: това „листо“ легитимира появата на една частна структура с реално присъствие в „Натура 2000“ и база край хижа Петрохан.
Веднага след регистрацията на сдружението през януари 2022 г. четирима от учредителите – хора, които по-късно ще бъдат открити мъртви край хижата – започват да инсталират бариери, видеонаблюдение, дронове и да упражняват контрол върху достъпа до планински пътеки. Как така „символичното“ партньорство прераства във фактически контрол над части от Стара планина?
Промяна на терена край хижа Петрохан
Оказва се, че в кратък период от време на терена се появява база, наричана от самите инициатори „планински рейнджъри“. Хижата, закупена малко преди старта на организацията, става оперативен център. Според разказите туристи биват спирани и не им е позволявано да преминават към популярни маршрути като връх Тодорини кукли. Действията се оказват без ясна законова опора – планинският туризъм не е забранен в зоните „Натура 2000“, а ограничения могат да се налагат само чрез утвърдени планове за управление.
Резултатът: една частна структура с паравоенна визия, оборудвана с оръжие, моторни шейни и дронове, действаща с усещане за безнаказаност. И докато обществото пита кой стреля и защо, друг въпрос измества фокуса – кой е позволил всичко това да се случи?
Кой стои зад новите организации
Имената в документите са ясни: учредители като Ивайло Иванов, Ивайло Калушев, Николай Златков, Дечо Василев и Пламен Статев. Някои от тях управляват логистиката, други са свързани с бизнес структури и международни контакти. Възникват и свързани НПО – Европейски институт за биоразнообразие, Институт за карстови и хидрогеоложки изследвания, Българска рейнджърска асоциация – регистрирани в едни и същи дни през януари 2022 г. Всичко това създава впечатление за координирана мрежа, чиято амбиция надхвърля типичната гражданска кауза.
Пари, оръжие и неясни спонсори
Организацията публично твърди, че не е получила държавни средства и работи с „100% частни средства“. В същото време наличието на сериозна техника и оръжие поражда подозрения за външно финансиране. На сваления вече сайт на НПО-то фигурирала страница с благодарности към спонсори, където името на Васил Терзиев се появява поименно. Имената на влиятелни лица и въпроси около даренията отново хвърлят сянка върху легитимността на структурата.
В същия контекст изплува и информацията за парцел от пет декара, придобит спорно в деня на встъпване на новото правителство. Това засилва усещането за „задкулисни“ сделки и въпроси за това кой печели от контрола над териториите.
Въпросите, които остават
Кой подписа и позволи това да се случи? Дали рамковото споразумение е било просто „лист хартия“, или е отворило вратата към нещо много по-опасно? Каква е истинската роля на финансовите донори и как се свързват те с трагедията край Петрохан?
Историята за Петрохан не е само за шестте тела и за нощта, в която планината заглъхна. Тя е за решенията на върха, за документите, които изглеждат невинни, и за хората, които са останали както живи, така и мъртви в сянката на една мрежа. И докато разследването се развива, един въпрос виси като тежка сянка: кой ще поеме отговорност за всичко това?
