Хората говорят, но истината се крие в дребните детайли: кой са 12-те мъже с ATV-та, видени край хижа Петрохан на фаталния 1 февруари, и какво всъщност се е случило в този ден? Досега мистерията обгръща не само жестоката развръзка, но и тайнствената група, която се оказа на крачка от мястото на трагедията.
Какво разказа Деян Илиев
Според показанията на Деян Илиев — „Мексиканеца“, 12-те мъже с ATV-та били в заведение в близкото село Гинци в деня, когато се разигра всичко. Когато ги забелязал, той веднага пратил съобщение на Ивайло Иванов, който му благодарил. Това кратко съобщение зарази допълнителна интрига — каква връзка имало между двата отбора и какво са си разменили в онази вечер?
Именно Деян е първият, който на 2 февруари откри телата на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев. В показанията му фигурира и притеснителната кореспонденция, която получил от лидера на групата в „Петрохан“, Ивайло Калушев, около 19.45–19.50 часа. Според Илиев първото съобщение звучало почти като прощаване: „Сбогом, приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“, а след това дошло друго: „Върни се в Мексико“. Тези думи оставят усещане за безизходица и нажежават въпроса: какво е предшествало тези съобщения?
Къде бяха мъжете с ATV-тата
Днес МВР откри и разпита мистериозните 12 души, за които разказва Илиев. По думите им те били на офроуд обиколка, организирана от човек, който често кара в района. Първоначално групата била по-малка, но по пътя срещнали други хора с ATV-та и така се събрали общо 12 човека. Изясняването на този факт се случва чак две седмици след кървавата трагедия — два пълни периода на догадки и слухове.
На 1 февруари хората с ATV-тата обикаляли по горски пътища из местността и около 14.30 ч. се насочили към Петрохан. Малко след това спрели на мястото, от което се отклонява пътят към хижата — именно там групата се разминала с изцапан черен джип, в който се возели двама мъже. Този детайл хвърля дълъг сянка върху събитията: срещата била случайна или съдбоносна?
Пътят, снега и обратът
„След това групата с ATV-тата тръгва по посока хижата, но по друг път. Когато стигат до разклонението за самата хижа виждат, че пътят е изцяло заснежен и не е имало движение по него. Малко по-късно теренът става толкова непроходим, че и ATV-тата започват да затъват в снега. Затова групата решава да се върне.“
Тези редове от разказа са студено, техническо обяснение — но в тях има напрежение: група, която опитва да достигне място, изненадана от природата, обръща и се оттегля. Те са били близо, виждали са пътя без следи, минавали са покрай мръсен джип. След това — отвръщане и спасение от затъване. Какво прави тази история значима? Фактът, че събитията се разиграват в същия ден, в същото време и на съвсем близко разстояние от трагедията.
Какво остава неизказано
Откриването и разпитът на 12-те души хвърля светлина, но не изтрива напрежението. Защо официалното изясняване се случва чак две седмици по-късно? Какво целят двата странни съобщения до Илиев и има ли връзка между тях и групата с ATV-та? В показанията и в срещите по горските пътища има много малки парченца — всички те оформят загадка, която все още чака своя пълен отговор.
Историята продължава да виси между документи и свидетелства, между заснежения път и мръсния джип, между кратките съобщения и тежката развръзка. Питаме се: кой е видял повече, кой е знаел и кой е мълчал просто защото е трябвало да се върне?
