Хуането на една епоха изглежда завърши драматично. Али Хаменей — човекът, който дълги години ръководеше Ислямската република с желязна ръка и откровена вражда към САЩ и Израел — бе обявен за мъртъв на 86-годишна възраст след въздушни удари, които разрушиха комплекса му в Техеран. Какво означава това за Иран и за региона? Историята зад лицето е изпълнена със сили, конфликти и противоречия.
От малко вероятен наследник до център на властта
Пътят на Хаменей започна далеч от предопределеното величие. Първо слаб президент, после първоначално слаб върховен лидер — и все пак, според Карим Саджадпур от Фондацията „Карнеги“, той се превърна в един от петте най-влиятелни иранци на последните 100 години. Как се случи това? Издигането му до върха му даде контрол над държавните дела и власт, която малцина успяха да оспорят.
Хаменей наследи огромни правомощия: командване на въоръжените сили и възможност да назначава ключови фигури в съдебната система, службите за сигурност и държавните медии. Тези инструменти му позволиха системно да потиска опонентите и да гарантира, че никоя вътрешна група не добива прекомерна сила.
Риторика, репресии и регионална стратегия
Неговата реторика срещу „Великия Сатана“ не беше просто слово — тя беше стълб на властването му. Хаменей нееднократно осъждаше САЩ и отхвърляше нормализацията на отношенията. След оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение през 2018 г. и налагането на нови санкции той застана твърдо на страната на твърдолинейните поддръжници, отхвърляйки политиките на умиротворяване.
Той разшири влиянието на Иран чрез подкрепа за шиитски милиции в Ирак и Ливан, помогна на Асад и разположи войници в Сирия. Чрез „Оста на съпротивата“ — включително „Хамас“ и хутиите — Хаменей похарчи значителни средства и ресурси, за да се противопостави на американското и израелското влияние. Но през 2024 г. тези съюзи започнаха да се разпадат и регионалното влияние на Иран понесе тежки удари.
Ядрената тема и международната конфронтация
Ядрената програма беше постоянното поле на спорове. Въпреки че Хаменей дълго отричаше намерение за производство на оръжия, той далеч не беше единомислен: през 2015 г. той предпазливо подкрепи ядреното споразумение, което временно облекчи икономическата изолация. После обаче връзките с Вашингтон се влошиха отново и напрежението ескалира до въздушни удари, които доведоха до смъртта му.
Вътрешно напрежение: протести и репресии
Иран бе разтърсен от вълни на протести — от студентските бунтове до масовите размирици след 2009 г. и повторните бунтове през 2022 г. Уличните лозунги гласяха „Смърт на диктатора“ и изведоха на преден план гнева срещу режима. Реакцията на режима беше тежка: репресии, обесения и публични демонстрации на сила. Това не само напомни за авторитарния почерк на управлението, но и засили международната критика за нарушения на човешките права.
Учени от чужбина описват Хаменей като потаен идеолог, изпълнен с недоверие и страх от предателство — чувства, подхранвани от опита за покушение през 1981 г., което го остави с парализирана дясна ръка. В същото време неговото управление бе опора за твърдолинейните в страната, които виждаха в антиамериканизма основа на революцията от 1979 г.
Какво остава след него?
Сега Ислямската република остава в несигурност — атаките от Израел и САЩ, регионалните поражения и вътрешното недоволство оставят празнина. Неговите съюзи се разпадат, икономическата и политическа изолация отново тежи, а младите поколения усещат, че светът се е променил. С правомощия, концентрирани в неговите ръце в продължение на 36 години, въпросът кой ще наследи тази власт и какво ще последва остава отворен.
Историята на Хаменей е история за власт, страх и конфликт — и за последиците, които може да донесе едно дълго управление, когато то срещне външна офанзива и вътрешно въстание. Какво следва за Иран? Времето ще покаже, но белезите на тази епоха ще останат дълго видими.
