Хърватия отново в центъра на вниманието: правителството въведе регулирани цени на горивата и свали част от тежестта върху потребителите — но каква е цената на тази „помощ“ и кого защитава тя на практика?
От 2022 г. до юли 2025 г. държавата вече регулираше цените, за да облекчи натиска върху гражданите и икономиката заради покачването след войната в Украйна. Сега властта връща контролите – този път за две седмици в средата на март, и с нови числа, които трябва да предизвикат реакция.
Какво точно решиха в извънредното заседание
Премиерът обяви конкретните тарифи, които ще важат на бензиностанциите за 14 дни: евродизелът ще поскъпне само с 7 цента до 1,55 евро на литър, а бензинът Евросупер ще бъде 1,50 евро на литър. Земеделският дизел за фермери и рибари ще струва 0,89 евро — с 9 цента повече от сегашната цена, но далеч под това, което щеше да е без регулиране (1,06 евро). Пропан-бутанът за битови нужди се фиксира на 2,40 евро за килограм, с увеличение от 2 цента.
Цените на по-високо октановите и първокласните горива остават свободни — частен простор в рамките на общ контрол.
Защо правят това сега
Официалното обяснение от премиера е свързано с геополитиката. Събитията след атака и ответни действия в Близкия изток, според правителството, оказват пряко влияние върху сигурността и енергетиката. Затова кабинетът прие две постановления — едното за най-високите цени на дребно на петролните деривати, другото за изменение на акциза върху горивата и електроенергията.
Малко по-нисък акциз, голям ефект върху литър
Наредбата променя акциза върху дизеловото гориво на 386,13 евро за хиляда литра. Това означава, че за периода 10–23 март 2026 г. акцизът е намален с 20 евро за хиляда литра — или с 0,02 евро на литър дизел. На пръв поглед цифрата е малка, но в сумата от продажбите тя има реален ефект за потребителите и бюджета.
Колко ще струва това на държавата
Регулираните цени са в сила от 10 март до 23 март и правителството очаква спад на приходите в държавния бюджет от акцизи върху енергийните продукти в размер на 1,95 милиона евро. Това е цената на политическата мярка — краткосрочно облекчение за потребителите срещу по-ниски приходи от налози.
Какво още стои зад решенията
След приемането на постановленията министърът на външните работи представи и доклад за организираното връщане на хърватски граждани от Близкия изток. Под пряката организация на правителството до 18:00 ч. местно време вчера са се завърнали 845 души, които са били в района като туристи или транзитно преминаващи. Този факт се използва като аргумент за спешните мерки — връзката между сигурността на гражданите и стабилността на енергийните пазари се подчертава от властта.
Премиерът напомни, че нестабилността в региона има отражение върху световния енергиен пазар и посочи, че цените на петрола днес са в диапазона между 100 и 110 долара за барел, което обяснява решението за едновременни мерки по цени и акцизи.
Кой печели и кой плаща
На пръв план стоят потребителите — шофьори, домакинства, фермери и рибари получават облекчение при краткосрочното регулиране. Втори план — бюджетът, който губи близо 2 милиона евро приходи от акцизи. Остава въпросът дали мярката ще промени трайно поведението на пазара или ще бъде само временна отсрочка пред следващото повишение.
Историята съдържа още въпроси: дали ограничените срокове и малките корекции на акциза ще имат социално-икономически ефект, кой ще контролира пазара на първокласни горива и какво ще последва, ако геополитическата ситуация се влоши. Оказва се, че решенията на кабинета са навързани в мрежа от сигурност, икономика и политика — и никой не може да каже със сигурност колко дълго ще работят.
