Рубио влезе в залата и хвърли заявление, което разтърси дебата: „операция „Епичен гняв“ приключи, войната е приключила, ние победихме“. Но откликът беше бурен — обвинения в манипулации на разузнавателни анализи, напомняния за загуби и нови удари на терен. Какво всъщност се случи и кой определя „победата“?
Думите, които запалиха спора
В изслушване пред Комисията по външни работи Марко Рубио отказа да нарече американската кампания „война“, но нарече периода приключил. Той определи успеха с ясни, макар и спорни критерии: „унищожаването на тяхната отбранителна индустриална база, значителното намаляване на броя на ракетните им установки, съкращаването на запасите им от дронове, унищожаването на остатъците от военновъздушните им сили и пълното заличаване на конвенционалния им военноморски флот.“
Тезата му беше категорична: всичко това вече го няма — следователно има победа. Но залата не мълча.
Реакцията в залата не закъсня
Депутатката Сара Джейкъбс директно оспори твърденията: „Американският народ не е глупав… Всички знаем, че тази война не е свършила.“ Тя цитира последни разузнавателни доклади, според които Иран възстановява военната си индустрия по-бързо от очакваното, припомни за загубите на американски войници и за факта, че режимът в Техеран е оцелял.
Напрежението се сгъсти. Рубио обвини други, че „манипулират разузнавателни анализи“, а Джейкъбс — че реалността на терен говори друго.
Какво стои зад „Епичен гняв“
Това, което Рубио нарече официално приключила операция, е белязано от нощни удари, включително атаката срещу иранския остров Кешм в Ормузкия проток. Според думите му американските сили са унищожили военна контролна станция там — ход, който, твърдят защитниците на тезата за успех, е нанесъл тежки удари по иранските възможности.
Истината обаче се оказа по-сложна: отговорът на Техеран не закъсня и върна конфликта на картата.
Телефонният скандал между Тръмп и Нетаняху
Рубио разкри и контекста на драматичния разговор на Доналд Тръмп с Бенямин Нетаняху, в който според него Тръмп е действал по уведомление от ливанските власти, предали послание от „Хизбула“. Предложението било: ако Израел не удари Бейрут, обстрелът на Израел ще спре. Но примирието издържа само час-два — и избухнаха вълни ракети по Израел.
Тези сцени рисуват картината на сложни дипломатични и военни маневри, които не винаги вървят по план.
Ударите на терен опровергават уверенията
В деня на изказването на Рубио Иран нанесе ответен удар с балистични ракети и дронове по Кувейт и Бахрейн — държави с големи американски военни бази. Основна цел бе международното летище в Кувейт, където Терминал 1 беше сериозно повреден, загина индийски гражданин и бяха ранени най-малко 63 души. Кувейтската армия съобщи, че е прихванала част от ракетите и дроновете, но не всички.
Освен това имаше попадение в машинното отделение на танкер под флага на Ботсвана — всичко това сочи ескалация, а не окончателен край.
Кой наистина определя победата?
Рубио твърди, че критериите за победа са изчистени и вече изпълнени. Джейкъбс и други припомнят, че възстановяването на иранската военна индустрия, жертвите и продължаващите удари говорят за продължаващ конфликт.
Остава въпросът: дали победата се измерва само с нанесени щети, или с устойчива промяна на хода на конфликта? Докато думите в залата се сблъскват, ракетите на терен продължават своя говор — и това прави всяко обобщение рисковано.
Историята тук не е приключила — напрежението и взаимните твърдения оставят отворени въпроси, на които зрителите и конгресмените търсят отговори.
