На 8 март 1988 г. в ранните часове една млада жена е изведена от килията си и простреляна в тила. Разстрелът е извършен на градското гробище в Сливен — акт, който ще остане като последната екзекуция на жена в страната ни. Но кои са причините, които доведоха до тази крайна мярка, и има ли в цялата история други пластове, които правят казуса още по-сложен?
Какво се е случило в апартамента на „Възрожденци“
Животът на Елина Златанова — акушерка от Кърджали, се превръща в кошмар. Семейството е уважавано: бащата е бивш депутат, съпругът д-р Мартин Златанов е лекар. Но зад фасадата връзката им е катастрофална — съпругът и неговият брат превръщат младата жена в почти робиня, забраняват й да напуска апартамента, разрешават й само да ходи на работа.
На 19 януари 1986 г., след поредната нощ, в която съпругът не ѝ обръща внимание, следва решение, което ще взриви живота на всички: Елина взема 20-литрова туба с бензин, разлива го в жилището и го запалва. Десетмесечният й син Елин загива в пламъците. Четиригодишният Невен се опитва да избяга, но майка му го намушква в корема с кухненски нож — смъртоносна рана.
Елина самата полива себе си с бензин и е обхваната от пламъци, но успява да избяга и е спасена от комшии. Това е линията на събитията, която полицията разследва — и която ще доведе до драматичен съдебен процес.
Процесът, признанията и думите, които потресоха
По време на разследването Елина твърди нещо различно — че непознат мъж в сини работни дрехи е нахлул в жилището и го е подпалил. Разследващите обаче откриват следи от намушквания по тялото на Невен, а самата Златанова в крайна сметка си признава всичко.
В съдебната зала тя се признава за виновна по всички обвинения и припада няколко пъти при споменаването на имената на синовете си. Адвокат Рени Цанова се опитва да я изкара невменяема, но съдът не приема този довод. Последните думи на Елина в залата оставят следа: „Никога нямаше да съм добра майка. Не заслужавам да живея, но ако ме оставите жива, ще се опитам да изкупя вината си.“
Тези признания и реакциите в съда изграждат образа на жена, която изглежда примирена със съдбата си, но чиято история е белязана от лична трагедия и обществено презрение.
Как беше изпълнена присъдата
По време на социализма повечето екзекуции се извършват в специална стая на Софийския централен затвор. Тъй като единственият затвор за жени е в Сливен, екзекуцията на Елина е извършена там — по усмотрение на директора на затвора и областния прокурор.
Рано сутринта на 8 март тя е изведена от килията, качена в автобус и откарана до предварително подготвен изкоп на гробището. Принудена да застане на ръба му, Елина е простреляна с куршум в тила от доброволец от охраната на затвора.
Контекстът и последствията
Случаят на Елина Златанова не се разглежда единствено като криминална драма. Изследователят Йово Колев посочва, че Златанова е българо-мохамеданка от Кърджали и че името ѝ е сменено по време на Възродителния процес — детайли, които хвърлят допълнителна сянка върху делото. Само година по-късно—в периода май–август 1989 г.—около 360 000 българо-мохамедани напускат страната и емигрират в Турция, което поставя историята на Елина в по-широк национален контекст.
Според някои гласове, макар делото да не е политическо по своята същност, държавата го използва, за да подчертае неравноправието между българо-мохамеданите и останалото население. Фактът, че по време на социализма смъртните присъди за жени са рядкост, прави присъдата срещу Елина още по-нетипична.
Смъртното наказание у нас е премахнато окончателно през 1998 г., а машината за разстрели в Софийския централен затвор е предадена за скрап в началото на 90-те. Но въпросите, които остава делото на Елина — за вина, наказание, обществено отношение и национален контекст — продължават да вълнуват и да карат мнозина да се питат: случайност ли е времето и формата на тази крайна мярка, или всичко е имало по-дълбоки символни значения?
