Илия Лазаров не пести думите си — картината, която очертава, е сурова и безпощадна. Според евродепутата големият проблем на НАТО е фриволното отношение на САЩ към Алианса, а последствията от това ще ги почувства цяла Европа.
В тежки образи той описва как външните интереси и геополитическите сметки могат да превърнат Стария континент в пасивен наблюдател, който накрая ще „плати сметката“. Но това е само началото на неговото предупреждение…
Какво стана с Борда за мир
Народното събрание задължи Министерския съвет да внесе закон за ратифициране на споразумението за Борда за мир — решение, което разбуни духовете. Служебният премиер Андрей Гюров отговори, че това е недопустимо. Лазаров обаче гледа на въпроса по друг начин и поставя тежък възел от въпроси.
„Това е новина в предизборна ситуация – и едните, и другите си развиват тези. Присъединяването към тази инициатива е нещо, което беше полезно към онзи момент. В момента, с това, което се случва в Иран, никой вече не говори за Борда за мир“, заяви евродепутатът в предаването „Денят ON AIR“.
Той настоява Министерският съвет да преразгледа решението за ратификацията. „Това е въпрос, който трябва да бъде разгледан на експертно равнище. Аз твърдя, че то е инициатива на американския президент Доналд Тръмп и не подлежи на ратификация. Войната струва много на света“, каза Лазаров.
Никой не очакваше какво последва
Лазаров развива тезата си с остри примери: „Никой не може да допусне режим като този на Иран да разполага с ядрено оръжие.“ Той припомня и първия голям провал на Тръмп при първия му мандат с Ким Чен Ун — послание, че външнополитическите жестове лесно могат да се обърнат срещу очакванията.
„Тръмп има силно бизнес мислене. Венецуелският петрол е този, който до голяма степен ще компенсира този от Близкия изток. Ще има шок, но като бизнес начинание ще е успешно за Щатите. Европа е в ролята на зрителя, който ще плати сметката“, казва Лазаров и добавя мрачна прогноза за това кой печели и кой губи.
Кой печели и кой губи
В анализа му има ясно разделение: САЩ действат по своя логика, Европа е наблюдател, Русия се надява на печалба, а Китай стои настрана и чака да обере лаврите. „Русия се надява, че в тази ситуация ще изкара печалба, но няма да е така в дългосрочен план“, предупреждава евродепутатът.
По отношение на санкциите Лазаров е безкомпромисен: „Или прилагаш санкции, или не прилагаш санкции. По думите му е несериозно да се говори за частична отмяна на санкциите към Русия.“
Енергетиката и уроците от кризата
Текстът не подминава и енергийните аргументи. „Сериозно трябва да се замислим за глупостите на Меркел по отношение ядрената енергия в Германия. Ядрената енергетика е едно от най-екологичните неща.“ Това е провокативна, дори спорна реплика, която целенасочено разпалва дебат за бъдещата енергийна стратегия на Европа.
Лазаров заключава с урока от Украинската криза: тя ни накара да се замислим, че трябва сами да се защитаваме. „Тази криза ни научи, че трябва сами да се грижим за нашата икономика“, отсича евродепутатът.
В изявленията му има и мирис на прагматизъм: геополитическите решения често са бизнес сделки, а политическите жестове — рискови ходове. Въпросът остава — готови ли сме да платим цената на тези решения, или ще започнем да търсим алтернативи и собствени интереси?
Истината, поднесена от Лазаров, звучи като предупреждение и покана за размисъл: Европа не е просто аренa на външни игри — тя може да стане и основният плащач, ако остане пасивна наблюдателка.
