От следващия сезон efbet Лига ще е с 14, а не с 16 отбора, както е в момента. Но това ли е оптималният вариант за нашата страна? Критиците на намаляването изтъкват тезата, че в даден момент може да се получи така, че половината елит да е от София, а центрове като Стара Загора, Бургас, Варна и дори Пловдив да останат без представител.
Макар тази тема да не се коментира публично, във футболните среди има предложения за редуциране на групата с още два отбора (б.а. до 12) и те идват най-вече от клубовете с по-сериозни финансови възможности.
Поради тази причина Sportal.bg се поинтересува как процедират европейските държави с население до 10 милиона, които са по-напред в клубната ранглиста на УЕФА.
Оказа се, че страните, които отговарят на споменатите два критерия са 12. От тях само на две елитната група е с 16 отбора – Норвегия и Сърбия. Норвежците са на 14-ти в ранглистата, а мястото им се дължи най-вече на един отбор – Бодьо/Глимт. Сърбия пък разполага с два клуба – Цървена звезда и Партизан, а останалите не си и помислят да им оспорват хегемонията, тъй като тамошната политическа върхушка, по подобие на България, обича да се бърка и да решава съдбата на най-популярния спорт.
Защо идеята за 12 отбора се надига
Като цяло прави впечатление, че най-успешните формати са с 12 елитни клуба – Дания, Швейцария, Австрия, Шотландия, Унгария, Словакия. Това не е случайно: по-компактна лига често значи по-силни отбори, по-качествени мачове и по-голяма концентрация на ресурси.
Но има и другия полюс: какво се случва с малките градове, които едва крепят своите тимове? Какво става, ако властта на центровете заглъхне и клубовете от региони изчезнат? Тези въпроси палят страстите в спортните среди и държат темата жива.
Кой стои зад идеята за 12 клуба
Предложенията за допълнително стесняване идват основно от по-богатите клубове. Те виждат шанс за по-равномерно разпределение на приходите, по-силен шампионат и по-добра подготовка за европейските битки. Истината обаче е друга — редукцията винаги създава победители и губещи, а социалният и географският ефект често остава извън черно-бялата сметка.
Вижте примера на острова и на континента
Изключение е първенството на Кипър. То е от 14 тима, въпреки че населението на острова е малко под милион. Важната подробност тук е, че кипърците залагат предимно на чужденци, които не са много скъпи, но пък с тях постигат добри резултати. Това означава, че числото на клубовете не е единственият фактор — моделът на селекция и финансовата политика също тежат много.
Какво показва картата на Европа
Оказва се, че схемите са различни, но тенденцията към 12 отбора е силна сред по-успешните примери. Ето как процедират европейските държави с до 10 милиона население и които са пред нас в клубната ранглиста на УЕФА:
13-ти: Дания около 6 млн. – 12 отбора;
14-ти: Норвегия около 5,5 млн. – 16 отбора;
15-ти: Кипър около 990 000 – 14 отбора;
16-ти: Швейцария около 9 млн. – 12 отбора;
17-ти: Австрия около 9,2 млн. – 12 отбора;
18-ти: Шотландия около 5,5 млн. – 12 отбора;
20-ти: Хърватия около 3,9 млн. – 10 отбора;
21-ви: Израел около 10 млн. – 14 отбора;
22-ри: Унгария около 9,6 млн. – 12 отбора;
23-ти: Сърбия около 6,6 млн. – 16 отбора;
26-ти: Словения около 2,1 млн. – 10 отбора;
29-ти: Словакия около 5,45 млн. – 12 отбора;
30-ти: БЪЛГАРИЯ около 6,67 млн. – 16 отбора (б.а. от догодина с 14 клуба).
Какво следва за България
Решението да се намали ли елитът до 12 отбора не е просто числова игра. То е политическо, икономическо и социално. Ще се създадат по-силни тимове и по-атрактивен шампионат, но рискът са празни стадиони в провинцията и изчезване на местни традиции.
В крайна сметка този дебат разкрива една проста истина: формулата на успеха не е универсална. Въпросът е дали България иска по-компактен елит с надежда за по-добри европейски резултати, или предпочита по-широк, по-териториален модел, който пази местните общности. Какво ще изберем — ще разпали още напрежение на масата за преговори.
