Над 15 000 души са хванати зад волана след употреба на алкохол или наркотици през 2025 г., сочат данните на МВР. Това е мрачна статистика, която очертава нова реалност по пътищата ни — и въпросите са много: кои са тези водачи, какво ги тласка към волана и може ли системата да реагира навреме?
Кървав баланс: жертви и ранени
Над 460 са тежките катастрофи, довели до смърт или сериозни наранявания, при водачи употребили алкохол или наркотици. При тези сблъсъци са загинали 31 души, а ранените са 563-ма. Историите зад цифрите са трагични и често необратими — близки търсят обяснение, а улиците стават арена на човешки слабости.
Алкохол и наркотици едновременно — новата опасност
Не по-малко тревожен е фактът, че 15 от тежките инциденти са предизвикани от водачи, употребили едновременно алкохол и наркотици. Комбинацията очевидно дава фатален резултат и вдига залозите — както за пътната безопасност, така и за наказателната отговорност.
Рекордни промили и скоростни гонки
Само за първите два месеца на годината са съставени над 1 200 акта за шофиране след употреба на алкохол — 585 от тях са с над 1,2 промила. 427 души са хванати след употреба на наркотици. В последните три дни полицията задържа 81 водачи, употребили алкохол или наркотици. Сред тях — мъж с близо 6 промила алкохол в кръвта.
На 1 април мъж предизвиква лека катастрофа на магистрала „Струма“, опитва да избяга и е задържан — пробата му е 6 промила. Ден по-късно в гонка във Врачанско е хваната 25-годишна жена, отново в неадекватно състояние. По бул. „България“ в София 33-годишен мъж е задържан с 5,11 промила — рекорд за столицата. Освен това е установено, че е употребил и канабис.
Какво наказание следва?
Наказанията варират според степента на опиянение и последствията. При до 1,2 промила в кръвта санкцията е отнемане на книжката до 1 година и парична глоба. Но когато промилите скочат, наказателните мерки се променят — и тук се появява изключително важен елемент: зависимостта.
„Максималната санкция така или иначе по закон е от 1 до 3 години. Но ако съдът отчете зависимостта като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, той може да наложи наказание и под предвидения по закон минимум“, обяснява адвокатът.
„Тоест под 1 година лишаване от свобода и ако постанови ефективно изтърпяване на наказанието, да постанови и принудителни медицински мерки с лечение на зависимостта в мястото за лишаване от свобода“, допълни Петкова.
Когато има пострадали
Другият тежък момент е, че ако пиян или дрогиран шофьор предизвика катастрофа с пострадали или материални щети, наказанието може да стигне до 20 години лишаване от свобода. „Когато говорим за промили от 1,2, влизаме в хипотеза на извършено престъпление. В този случай наказанията са от 1 до 3 години лишаване от свобода с отнемане на автомобил. Когато става въпрос за повече промили, в тези случаи съдът ги отчита, когато индивидуализира наказанията. Колкото повече промили са, толкова по-високо наказание ще наложи съдът“, казва Силвия Петкова, адвокат по наказателно право.
Липсата на лечение като втора трагедия
Проблемът не е само в наказанията — много от случаите са свързани с зависимости, а системата за лечение е претоварена. „В България има само една специализирана болница за лечение на зависимости, която е претоварена. В страната съществуват единствено и само доста високо платени частни центрове, които предлагат лечение, но за да може да се обърне човек към тях, той трябва да има съзнанието за това, че страда от зависимост и да предприеме мерки да потърси помощ“, казва Силвия Петкова.
Това означава, че наказанието и лечението често не вървят заедно — и този пропуск връща хората обратно на пътя, готови да повторят фаталните си грешки.
Кой ще носи отговорността?
Истината е, че зад всеки от тези статистически редове стои човешка драма — семейства, пострадали, пътни свидетели. Данните на МВР рисуват тревожна картина, но оставят и въпроса: готови ли са институциите да съчетаят строги наказания с достъпно лечение, за да спрат въртящия се цикъл на зависимости и рисково поведение?
