Депутатите във Виетнам единодушно избраха за президент генералния секретар на Комунистическата партия То Лам за следващите пет години. Решението превръща 68-годишния политик в най-влиятелната фигура в страната от десетилетия и оставя множество въпроси: каква цена ще плати политическата система за тази концентрация на власт и кой печели от бързите решения, които вече стават възможни?
Какво всъщност се случи зад кулисите
След одобрението на номинацията, финализирана според официални източници на среща в края на март, бившият ръководител на службата за обществена сигурност получава двоен мандат — президент и генерален секретар. Тази комбинация бележи разрив с традиционната система на колективно лидерство и консолидира властта в една фигура по начин, който според анализатори може да доведе еднопартийната държава към засилване на авторитаризма, като същевременно позволява по-бързо вземане на решения, подобно на съседен Китай.
Думите, които запалиха тревога
Преди всичко — думите на експертите. „Концентрирането на по-голяма власт в ръцете на То Лам може да представлява риск за политическата система на Виетнам, като например засилен авторитаризъм“, каза Ле Хонг Хиеп, старши научен сътрудник в Института ISEAS Yusof Ishak в Сингапур. И още: „Сливането на двете роли ще промени вътрешната политика на Виетнам към ‘ново нормално’, при което повечето от старите представи за виетнамската политика, включително тези за колективното ръководство, вече няма да са валидни“, заяви Александър Вувинг от Азиатско-тихоокеанския център за изследвания в областта на сигурността в САЩ.
Тези реплики създават усещане за напрежение — дали страната върви към по-ефикасно управление, или към централизация, която ще задуши гласовете на различни институции?
Какво обещава самият Лам
В телевизионно обръщение след гласуването Лам каза, че за него е чест да заема и двата поста и очерта приоритетите си: „нов модел на растеж, в който науката, технологиите, иновациите и цифровата трансформация са основните движещи сили“. Той добави, че ще даде приоритет на самодостатъчността в отбраната.
Тези думи звучат амбициозно: научни иновации, дигитализация и военна самодостатъчност. Но как ще бъдат постигнати тези цели и на каква цена за икономиката и свободите?
Реформите и тревогите
По време на първия си мандат като партиен лидер Лам стартира мащабни икономически реформи, предназначени да направят Виетнам по-конкурентоспособен. Тези мерки предизвикаха както похвали, така и критики. Той обеща да постигне двуцифрен растеж чрез нов модел на развитие, който е по-малко зависим от евтиното производство — дългогодишната опора на експортно ориентирания бум на Виетнам, воден от чуждестранни мултинационални компании.
Действията на Лам понякога разтревожиха администрацията и бизнеса, но той показа прагматична гъвкавост при тяхното изпълнение. Това двойствено лице — твърд реформатор и практичен ръководител — поставя страната пред избор: ускорен растеж при централизиран контрол или запазване на по-широко разпределено управление с евентуален ценови плат за скоростта.
Какво означава това за бъдещето
Сега, когато То Лам държи двата ключови поста, пред Виетнам стоят ясни дилеми. Централизацията може да позволи бързи решения в критични моменти, но мнозина се опасяват, че това ще засили авторитарните тенденции и ще отслаби институционалните баланси. Оказва се, че новият „нов модел“ на власт носи както обещания за модернизация, така и рискове, които трудно се предвиждат.
И докато обещанията за наука, технологии и цифрова трансформация звучат като вълнуваща визия, въпросът остава: ще успее ли този подход да донесе двуцифрен растеж без да подкопае политическата система? Истината обаче е друга — едно е ясно: сега властта има лице, а следващите пет години ще покажат дали това лице ще бъде на преобразител или на затворник на собствената си централизация.
