Правителствени кръгове в Гърция са в явно напрежение: поредица от турски действия разтърси вниманието на столицата и накара служителите да се питат дали разведряването между двете държави от началото на 2023 г. не е към своя край. В центъра на притеснението стои ясна линия — Турция все по-решително защитава меморандума си с Либия за разграничаване на морските зони и настоява, че островите не могат да имат морски зони или континентален шелф.
Какво точно се случи
Поредицата започна с прекъсване на дейността на холандски кораб за изваждане на кабели, опериращ в международни води — ход, който разпали спорове и постави въпроса за свободата на мореплаването. След това дойде категоричното неодобрение от страна на Анкара към срещата между Кипър, Гърция и Израел. И накрая — горещата реакция на турското външно министерство срещу публикация на карта, в която бяха маркирани райони с сезонни ограничения за риболов.
Само по себе си нито един от тези случаи не е нечувана ескалация. Но когато се следват един след друг, те очертават модел: решителна защита на турската версия за правомощия в морето и отказ да се признае възможността островите да имат собствени морски зони.
Възможните сценарии, които тревожат Атина
Гръцките власти разиграват два основни сценария — и двата са достатъчно мрачни, за да държат генераторите за анализ в пълна готовност. Първият е възможно подновяване на използването на миграционните потоци като инструмент — стратегия, която Турция вече е опитвала в началото на 2020 г., но без успех тогава. Вторият сценарий е по-деликатен и коварен: мълчаливо насърчаване на отделни участници — рибари или други морски актьори — да игнорират ограниченията и умишлено да провокират инциденти с гръцкия флот и бреговата охрана.
И в двата случая резултатът може да бъде ескалация, която избухва не като държавен акт, а чрез „частни“ провокации — трудни за контрол и лесни за превръщане в политическо оръжие.
Защо този модел тревожи толкова
Това не е просто дипломатическа свада. Когато държавни и полудържавни действия се редуват — официални декларации, блокади, карти и стимулиране на отделни участници — ситуацията става непредсказуема. Гръцките служители се опасяват, че подобни случки могат бързо да прераснат в инциденти по море с истински хора и кораби по средата.
Споменът от Имиа не е забравен
В спомените на мнозина изплува най-тежката криза от последните 30 години — инцидентът около островите Имиа през 1996 г., който доведе двете страни опасно близо до война. Тогава участието на частни актьори подхрани напрежението; именно това напомня сега официалните лица и поражда възможни кошмари за бъдещи сблъсъци.
Какво следва и защо е важно да се следи
Атина остава нащрек. Всеки пореден турски ход — било то по морето, чрез дипломатически жестове или чрез отричане на правата на островите — ще бъде тълкуван не само като самостоятелно действие, а като част от по-широка стратегия. В играта влизат не само кораби и карти, а и възможността за провокации от подставени участници, които да излязат извън контрол.
Истината е, че напрежението вече пробужда стари страхове и подхранва нови сценарии. Остава въпросът: ще последва ли отговор от страна на Гърция, или напрежението ще се засилва по-бавни, но устойчиви стъпки? Питаме се и очакваме — с тревога и с любопитство — как ще се развие следващата глава в тази опасна игра по морето.
