„Идват си сега за Гергьовден, тъй като този празник е един от най-почитаните от ромите. Идват си да се видят с роднини, да оставят част от заработеното и да заработят нещо и тук”, казва пред Нова Белчев.
Това е само началото на една история, която минава между хора, багаж и джобове. Тълпите, празничният шум и натрупаните в портмонетата пари са сцената, където новото поколение джебчийки се чувства като у дома си. Контролът е труден, бдителността – ниска, а възможностите – много.
Кой са тези млади жени
„Gen Z джебчийките са новото поколение. Това са млади жени и момичета, общо взето около възрастта на пълнолетието. Някои са родени тук, други – не, но родителите им са от тук. Израснали са в чужбина, в западните държави”, обяснява криминалният журналист Захари Белчев.
Те са млади, красиви, говорят чужди езици и внушават доверие по външен вид. „Те са доста добре изглеждащи момичета. По нищо не се отличават от тези, които сме свикнали да виждаме в социалните мрежи – инфлуенсърки с гримове, прически”, казва Белчев. Стереотипът за джебчията – остарял и разклатен. Новото лице на престъпността е по-бляскаво и неочаквано.
Как действат в тълпата
Тълпите и видеонаблюдението не ги плашат. Напротив: ударите са там, където има хора, пари и шум. „В по-далечните квартали по-рядко действат. На тези територии имат и свои близки. Старото правило е – там, където живееш, не пипаш”, казва журналистът.
Най-честите сцени са градският транспорт и оживените улици. „Трамваят е една от най-честите опции за крадците. Особено когато са по-пълни и съответно хората са по-разсеяни. Взимат портфейла или каквото ги интересува от багажа и слизат на следващата спирка. Докато се усети човекът, тях вече ги няма”, описва Белчев.
Схемата е проверена и точна: „Обикновено са по 2-3. Едната е за отвличане на вниманието, другата те подбутва леко, уж да се разминете, може да ви заговори – колко е часа, на коя спирка да слезе. Ти си разсеян. Другата ти бърка в джоба и прибира”, разказва журналистът. Никога – сами. Координацията между членовете на групата е ключова за успеха им.
В храмовете и ред дори на милосърдието
Мястото на посягателствата понякога е там, където най-малко очакваме – пред храма, около храма, дори вътре. „Дори тези, които оставят милостиня на просяци, пак са в схемата. Виждат, че човекът си отваря портфейла и има повечко пари, след това веднага е набелязан”, обясни Белчев. Практиката е безсърдечна и рационална: всяко действие се превръща в възможност.
Кого търсят
Подбират внимателно – хора с пари в брой, разсеяни и на вид доверчиви. „Жертвите им са всякакви хора – по-добре облечени, които имат в себе си пари. Пенсионери, които тъкмо са взели пенсиите и имат в себе си пари”, казва Захари Белчев. Клиентелата им е предвидима: онези, които носят в себе си по-големи суми в брой.
Опит от Западна Европа и безследно изчезване
Опитът често идва от Западна Европа. По стара изпитана схема, която им гарантира голям успех. Много от тези млади жени действат основно там, но „у нас също обичат да припечелват – най-често по празниците. За кратко, но достатъчно, за да ни развалят почивните дни”, отбелязва Белчев.
И сякаш всичко е уредено: „Разполагат с доста добри наказателни адвокати, които ги измъкват. Голяма част от преките извършители са непълнолетни. Нямат 18 години и не подлежат на такава наказателна отговорност и затова няма осъдени или влезли в затвора заради джебчийство”, казва Белчев. Това обяснява защо много от случаите остават без видими последствия за извършителите.
Последният абзац не е предупреждение само за властите – той е въпрос към всеки от нас: как ще пазим портфейлите си, когато тълпата изглежда толкова обикновена, а опасността носи лице на млада, усмихната жена? Истината обаче е друга – въпросът остава отворен, а пътят към отговора минава през бдителността ни в най-шумните дни.
