Едва ли цифрите звучат като драмата от филм, но когато се подредят една до друга, те рисуват картина, която принуждава да зададем неудобни въпроси. За периода 2020-2025 г. страните от ЕС са отчели използването на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, равностойно на 63% от общия размер на отпуснатите безвъзмездни фондове — внушителните 228 млрд. евро. Оказва се, че реалността далеч не е еднаква за всички членки.
Какво показват плащанията
Европейската комисия е изплатила на страните членки 66% от средствата по механизма към края на 2025 г. — факт, който на пръв поглед говори за напредък. Но картината има дълбоки сенки: някои държави са получили почти всичко, други — едва начални суми. Франция е на върха с 84,8% от отделената за нея сума, докато в другия край стоят държави с едва частични плащания.
Къде са празните места
По-малък дял от средствата е изплатен на редица страни: Унгария — 2,2%, Люксембург — 37,4%, Полша — 37,7%, Нидерландия — 46,3%, Литва — 46,3%, Румъния — 47,2% и Швеция — 47,8%. Тези числа подсказват, че процесът е далеч от равномерен — и пораждат съмнения за причините, които стоят зад забавянията или различните темпове на одобрение и изпълнение.
Как се движи България
Към България към края на миналата година са изплатени 53% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, сочат още данните. Това място в средата изглежда стабилно — но истината е по-сложна. Страната е използвала 36% от общата сума, която трябва да получи по механизма. Оказва се, че повече от половината от отпуснатите средства още не са дошли по сметките, а от полученото — значителна част не е ангажирана.
За какво отиват парите
Механизмът за възстановяване и устойчивост предоставя финансова подкрепа на държавите от ЕС под формата на безвъзмездни средства и заеми за осъществяване на реформи и инвестиции. Но как точно се харчат вече освободените средства? Данните дават частичен отговор: брутните инвестиции в основен капитал съставляват 27% от използваните средства, докато 45% са били за капиталови трансфери. Тези категории подсказват приоритети — инфраструктура, прехвърляне на средства към проекти и институции — но обясняват само част от историята.
Защо числата будят въпроси
Защо една държава получава над 80% от своите средства, а друга — едва 2,2%? Защо България е получила малко над половината, но е използвала само 36% от своя дял? Това не са само статистики — това са решения, закъснения, правила и реални проекти, които чакат финансиране или изпълнение. Оказва се, че самият механизъм работи, но темповете и пропорциите са неравномерни и провокират подозрения и въпроси.
Какво остава неясно
Истината обаче не е само в проценти и числа: остава да се разбере защо разликите са толкова големи и кои фактори определят скоростта на изплащане и реализация. Това не е просто тема за бюрократичен отчет — това са пари за реформи и инвестиции, които променят реалния живот.
Накратко: цифрите говорят, но не разкриват всичко. Те предизвикват внимание, искат обяснения и изискват действия. И докато някои страни вече са в напреднал етап, други чакат своя ред — а България остава в ситуация, в която половината път е извървян, но много е още за правене.
