Темата за „незаконния град“ край Варна разтърси публичното пространство. Журналистът и директор на АКФ Бойко Станкушев предупреди, че този казус ще влезе в черната книга на най-големите престъпления в България. Става дума за 104 незаконни сгради в местността „Баба Алино“ – и зад тези цифри се крият въпроси, които не могат да бъдат премълчани.
Какво всъщност се случи зад кулисите
Адвокат Петър Славов пита директно: „Къде е била прокуратурата, през последните години, защото до тях се оказва, че е имало сигнали?” Тези думи хвърлят сянка върху институциите – защо многократни сигнали не доведоха до реални последици? Според Славов това е случай за Националната следствена служба и пример за институционална бездействие.
Станкушев не пестеше остри оценки. Той подчерта, че зад всичко трябва да бъде изяснен и бившият изпълняващ длъжността шеф на ДАНС Деньо Денев: „Трябва да се изясни на какво се дължат непоследователните му действия? А именно в рамките на 10 дни да изгони инвеститора и после да го върне – кой му е казал да отмени решението?” Това е въпрос, който не оставя място за случайни отговори.
Думи, които запалиха подозренията
Станкушев рисува мрачна картина: главният инвеститор бил кандидат за кмет на Одеса от русофилската партия в Украйна и „сдушил се е с нашите бандюги”. По думите му схемата е проста, но в огромни размери – фалшиви документи, обещания за печалби и „опъване на чадър”. „Полакомили са се хора с влияние във Варна и по високите етажи на политическия живот у нас”, каза директорът на АКФ, оставяйки у слушателя усещане за организирана и системна измама.
Има ли участници с влияние?
Позицията е ясна: не става дума само за случайна корупция на парче. „Чадърът е очевидно задължителен. Става въпрос за институции, чийто служители – или част от тях, са издали документи с невярно съдържание, които са ползвани в процеса на узаконяване на това място, преди да гръмне целия скандал”, подчерта адвокатът. Кой носи отговорност за тези подписани и представени документи? И защо те не бяха проверени навреме?
Техническите пропуски, които не могат да се обяснят
Славов и Станкушев изтъкват редица явни пропуски: на сателитни снимки липсват новите сгради, има несъответствия в кадастрални планове, дупки в строителната документация и административни провали около т.нар. Удостоверения за търпимост. Това не са дребни грешки — това са следи от организирано усъвършенстване на фалшива легитимност.
„Ако се направи списък на всички институции, които са били уведомени и дори са предприемали действия, ще се види, че в продължение на години няма реални последици”, каза Славов, като остави открит въпроса за механизма на бездействие.
Защо никой не беше спрян навреме?
Този въпрос тежи над целия разказ. Кой е играл ролята на диригент в тази хореография от подписани документи, липсващи проверки и явни несъответствия? Дали е възможно външни криминални интереси да са се възползвали от местни контакти? Станкушев спомена вероятността за руска мафия като мотив и участници в схемата, но остава усещането за многообразие от съучастници и улегнали практики.
Заключителният тон е ясен: това не е локален проблем, а пример за системни пропуски и потенциални престъпни практики в голям мащаб. Възникват въпроси за институционална отговорност, за това кой е подписал документите и защо реакциите идват със закъснение. Истината за „Баба Алино” все още чака да бъде изчистена, а общественото внимание изисква отговори.
