Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет излезе на сцената и отправи остро предупреждение към азиатските си съюзници: увеличете военните разходи, ако искате да запазите равновесието в региона. Той алармира за „основателна тревога“ от бързото разширяване на китайските военни способности и остави в залата тежко усещане за настъпваща надпревара.
Какво каза Хегсет?
В реч пред водещ форум в Сингапур шефът на Пентагона не прикри своите притеснения: „Тихоокеански регион, доминиран от който и да е хегемон, би разрушил регионалния баланс на силите“, заяви той. Тонът беше ясен — става дума не за хипотези, а за реална промяна на геополитическите карти.
Той похвали редица страни за приноса им — Южна Корея, Филипините, Австралия, Сингапур, Малайзия и Тайланд — и отбеляза, че Япония „предприема конкретни стъпки за укрепване на своята отбрана“. Но похвалите бяха придружени от призив за още: по-силна и по-самостоятелна мрежа от съюзници е от съществено значение за възпирането на агресията и запазването на равновесието между силите.
Колко искат да инвестират и какво се очаква от партньорите?
Хегсет постави конкретна цел: САЩ очакват азиатските си съюзници и партньори да увеличат разходите си за отбрана до 3,5 процента от БВП. В същото време той посочи, че Вашингтон е поел „ангажимент да инвестира 1,5 трилиона долара в собствените си въоръжени сили“. Това не е само призив — това е план за промяна на баланса в глобален мащаб.
Какво означава това в практиката?
Оказва се, че въпросът за оръжията е в центъра на всичко. Попитан за продажбите на оръжие за Тайван, Хегсет се опита да успокои: „Чувстваме се много уверени относно нашите запаси и начина, по който ги използваме“, каза той. Но не се скри и ключовият политически детайл — всяко бъдещо решение относно продажбите ще зависи от президента на САЩ: „всяко бъдещо решение относно продажбите на оръжие ще зависи от президента Тръмп“, подчерта Хегсет.
Тайван и оръжейният пакет: колко е на масата?
Тайван, който Китай разглежда като част от своята територия, очаква одобрение за оръжеен пакет, който може да достигне до 14 милиарда долара. Хегсет омаловажи опасенията, че този многомилиарден пакет може да бъде застрашен от изчерпване на запасите на САЩ заради конфликта в Близкия изток. Но добави, че решението за одобрение остава в ръцете на президента, което оставя място за несигурност — нещо, което според Хегсет бе подплатено и от последните изявления на държавния глава.
Увереност или напрежение?
Министърът заложи и на умерен тон по въпроса за връзките със самия Китай: според него отношенията „са по-добри, отколкото са били от много години насам“, а по-честите контакти между военните на двете страни „помагат за управлението на напрежението“. „Срещаме се по-често с нашите китайски колеги, като поддържаме открити канали за комуникация между военните на двете държави“, каза Хегсет.
Но думите за диалог не изгладиха основния мотив — тревогата от „исторически по мащаб военен растеж на Китай и разширяването на неговите военни дейности в региона и извън него“. „Никоя държава, включително Китай, не може да наложи своята хегемония и да поставя под въпрос сигурността или просперитета на нашата страна и на нашите съюзници“, заяви Хегсет, рисувайки картина на сблъсък на амбиции и интереси.
В края на деня посланието е просто и сурово: сцената в Азия се променя, а цената за неподготвеността може да бъде висока. Остава въпросът кой ще отговори — и готови ли са съюзниците да платят цената, за да запазят тази крехка стабилност?
