Варна буквално е оплетена в липса на планове — това е тежката диагноза, която поставя арх. Кристиян Саралиев по повод мистерията с 104 постройки в местността „Баба Алино“. Думите му не са политическа метафора, а обвинение: последните 30 години гражданите и самата община били „тероризирани от архитектурната общност“.
Как се появиха тези сгради и кой е давал разрешенията? Отговорът, според Саралиев, е прост и тревожен: „не може да се разглежда застрояване на тези сгради, при условие че там няма подробен устройствен план”. Оказва се, че проблемът не е само в конкретния терен — той е системен.
Какво означава „няма подробен устройствен план”
Когато няма действащ подробен устройствен план, правните и технически основания за легитимиране на строежите се изплъзват. Арх. Саралиев подчертава, че без такъв план не може да се третират като нормално застрояване обекти със статут на улици и общи части, или такива, които изискват отчуждителни действия.
Това не е теоретичен проблем за чиновници — това са реални постройки и хора, застанали пред неяснотата на законовия ред. И докато документите не са на място, всяко разрешение или опит за узаконяване виси в пространството.
Купчина удостоверения за търпимост
Саралиев описва „купчина с разрешения за търпимост”, издавани през последните десетина години на територията на община Варна. Това определение рисува образ на поредица от решения, които са натрупвани, без да решават корена на проблема.
Личният му пример е показателен: „като главен архитект на Община Бяла никога не е издал удостоверение за търпимост на обект, който не е в действащ регулационен план”. Това контрастира с практиките, за които говори за Варна — практики, които допълнително усложняват статута на вече изградените обекти.
Има ли експертен контрол
Единственият контакт на ръководения от него експертен съвет със случая бил по проектната документация. „Това, което е стигало до мен като председател на експертния съвет, е искане за изработване на подробен устройствен план”, разяснява арх. Саралиев.
Първоначалната молба от инвеститорите била само за техните имоти. Но след разглеждане в експертния съвет „им беше даден обхват съгласно общия устройствен план”. Тоест обсегът е разширен в синхрон с общите цели на града — но това само по себе си не решава проблема със съществуващите постройки и техния правен статут.
Колко време отнема нормалният път към разрешение
„Ако човек иска по нормален начин да получи разрешение за строеж, това ще отнеме минимум 3 години”, предупреждава Саралиев. Причината? „Няма действащи подробни устройствени планове с отчуждително действие върху улиците”.
Тази проста, но тежка констатация поставя под въпрос всяка бърза процедура за узаконяване: ако системата работеше, процедурите щяха да имат реална рамка и срокове. Вместо това — хаос и продължителни правни неизвестности.
Узаконяване и нормативните пречки
Относно опитите за узаконяване на подобни комплекси арх. Саралиев припомня нормативната уредба: „не се разрешава изменение на действащи регулационно-застроителни планове с цел узаконяване”. Това звучи като ключова пречка пред онези, които търсят бързо решение за вече изградени обекти.
Именно тук се срещат конфликтите — между желанието за бързо уреждане на статута и правната рамка, която не допуска да се променят планове за да се оправдае вече извършеното. В резултат се натрупват въпроси: кой ще поеме отговорността за липсата на ясни планове; има ли механизми за бърза, но законова корекция; и най-вече — кога гражданите ще получат яснота?
Историята с 104-те постройки в Баба Алино е повече от локален проблем — тя е огледало на системна липса на управление на пространството. Думите на арх. Саралиев ясно рисуват картината: докато плановете отсъстват, легитимността на постройките остава под въпрос, а последствията за гражданите и общината продължават да тежат.
