Руският президент Владимир Путин остава твърд в решението си да не съкращава военните разходи и да не сложи край на войната срещу Украйна, въпреки че икономическите власти бият тревога за непоносимото натоварване върху бюджета. Тази картина рисуват анализите на Института за изследване на войната (ISW) и редица финансови сигнали през 2026 г.
Оказва се, че отказът да се пести от отбраната не е просто бюрократичен избор. ISW смята, че Путин вероятно е намерил утеха в силно преувеличени доклади за успехи на руската армия и така е формирал погрешна представа за реалното положение на фронта. Резултатът е решимост да се продължи с високи военни разходи — и рискът да се пренебрегнат икономическите аларми.
Какво се случва зад кулисите
От началото на годината украинските сили до голяма степен успяха да спрат руската офанзива от пролетта и лятото на 2026 г. Други анализи също отчитат бавен темп на настъплението през май. Спадът в постиженията не изглежда свързан със сезонни климатични проблеми, а по-скоро с по-обширни промени на бойното поле през годината.
На фона на това и финансовите власти в Москва отправят тежки предупреждения. На 1 юни Bloomberg съобщи, че висши служители от руското Министерство на финансите и Централната банка са казали пред Путин, че прогнозираното ниво на военни разходи е непосилно и заплашва опасно нарастване на бюджетния дефицит. Руското министерство на финансите вече призна, че дефицитът за първото тримесечие на 2026 г. е 4,58 трилиона рубли — повече от планираното за цялата година.
Кой се противопоставя и защо
Интересен и драматичен разрив се оформя вътре в системата: някои представители на Министерството на отбраната и в Кремъл наливат сили да запазят или дори да увеличат финансирането, защото много предприятия разчитат на военни поръчки. Министерството на отбраната дори иска допълнителни средства — точно когато финансистите предупреждават за риск от фискален срив.
Bloomberg пише, че проектобюджетът за 2026 г. предвижда възможен дефицит от 1,2 до 1,5 трилиона рубли през втората половина на годината, с надеждата, че войната ще свърши и разходите ще спаднат. Но надеждата не е план.
Може ли нефтът да спаси деня?
Има и сметки, които търсят спасение в неочаквани приходи от петрола — включително движения на пазара, свързани с конфликти в Близкия изток. Но тези приходи биха били недостатъчни: според оценките цените трябва да останат над 100 долара за барел за поне една година, за да имат съществен ефект. Дори и при такъв сценарий остава въпросът дали това ще коригира дълбоките структурни проблеми, които тормозят растежа, инфлацията и банковия сектор.
Рисковете на едно орязване
И все пак политическият и военен натиск работят срещуположно на икономическите аларми. Намаляване на военните разходи би могло да отслаби части от фронта, особено предвид украинските удари със среднодалечен обсег и последвалите контраатаки. Това би дало възможност на украинските сили да продължат последните си успехи на бойното поле — нещо, което явно тежи на решенията на Кремъл.
Така се появява двоен натиск: от икономиката — която крещи за рационализация и устойчивост, и от военните реалности — които искат пари, техника и защита. Путин изглежда залага на военната перспектива и на вярата, че конфликтът може да бъде решен по силов път в краткосрочен до средносрочен план.
Въпросът, който остава висящ, е прост и тежък: ще издържи ли руската икономика до изхода, който Кремъл си представя — или цената ще се окаже по-висока, отколкото някой е очаквал?
