Ямбол финишира на четвърта позиция в Югоизточната Трета лига, но истинската история зад цифрите е далеч по-сложна и по-напечена. Треньорът Николай Жечев признава, че пет месеца съвместна работа са дали видими резултати, но остават и нерешени загадки – именно те подхранват амбицията му за следващия сезон.
Какво всъщност се случи през сезона
Отборът приключи на четвърто място, а Жечев откровено споделя: „Искаше ми се да сме официално на третото място, макар че сме с равни точки с Нефтохимик.“ Това изречение хвърля мост към напрежението, което се крие зад класирането — малката разлика в подреждането може да бъде въпрос на един гол или на мимолетна грешка.
Пролетният полусезон се оказа същински пробив: само две загуби, като една от тях бе от лидера и шампион Несебър. Тази статистика не е случаен успех — тя е резултат на целенасочена работа върху защитата. „Подобрихме значително и играта си в защита, като отборът допускаше много малко голове“, казва треньорът, и именно това обяснява защо Ямбол успя да се закрепи в горната част на таблицата.
Къде все още има напрежение и какво плаши треньора
Нещото, което не позволява на Жечев да отпразнува спокойно, е предвидимостта в някои игрови моменти и липсата на завършващ удар. „Все още имам желание да подобрим динамиката на играта ни и да реализираме по-успешно създадените положения, защото това беше една от слабостите ни.“ Това е куршум към сърцето на отбора — имаш идея, имаш шансове, но не винаги ги превръщаш в голове.
Тревожен фактор остава и селекцията през зимата: „Знаете, че през зимата селекцията е малко по-трудна, футболистите по-рядко сменят отборите си и сме ограничени в подсилване на тима.“ Оказва се, че климатът на пазара на трансфери също диктува амбициите ти — ако не можеш да вземеш нужните попълнения, планът остава непълен.
Кой е зад сцената: екипът като тайно оръжие
В сърцето на историята стои и човешкият аспект. Жечев е категоричен: благодарение на щаба нещата са вървели. Той благодари „изключително много на целия ми щаб – на треньора на вратарите Иво Калинчев и на моя помощник Иван Жечев, които ми помагат изключително много. Без тях нямаше как да се справим.“
Особено интересен детайл: отборът може да се похвали с трима напълно равностойни вратари. Във всеки един момент, който и от тримата да бях избрал, знаех, че са в изключително добра форма. Това не е просто щастлива случайност — това е резултат от усилена работа на Калинчев и от дисциплината в тренировките.
Условията за работа и очакванията за лятото
Една от изненадите за треньора беше инфраструктурата: „Относно условията за работа – не бях очаквал, че в Ямбол ще бъдат на толкова добро ниво. Имаме прекрасни условия за провеждане на ежедневен тренировъчен процес, използваме няколко терена и в съседните села, които са в перфектно състояние.“ Тази комбинация от хора и база изглежда като стабилен фундамент за бъдещето.
Но истинската интрига остава в плановете за лятото. Жечев не крие надеждата си: „Надявам се през лятото това да се промени, защото ако искаме нещо по-голямо, със сигурност трябва да надградим над това, с което разполагаме в момента.“ Тезата е ясна — без качествени попълнения и без още по-добра реализация, амбициите ще останат само думи.
В крайна сметка, Ямбол завърши достойно, с видими позитиви и с ясни задачи за подобрение. Жечев признава, че ще разговаря с ръководството и с президента, но личните му амбиции остават „максимално високи“. Остава да видим кой ще отговори на това предизвикателство и дали следващият сезон ще поднесе онзи решителен скок, който всички очакват.
