Позицията на България прозвуча твърдо и без двусмислени нотки преди началото на Срещата на върха ЕС–Западни Балкани в Тиват, Черна гора. Румен Радев не пестеше думите: разширяването трябва да се случва „на принципа на собствените заслуги на страните, кандидатстващи за членство в ЕС“. Но зад тези думи се крие повече напрежение, отколкото обикновено се чува в дипломатическите декларации.
Думите, които изненадаха зад кулисите
Премиерът беше категоричен — в европейското семейство не могат да се пренасят унаследени политически и исторически проблеми. Това не е просто формална позиция: става дума за ясни изисквания към съдебната система, върховенството на правото и човешките права. Реформи, които не търпят отсрочка, а резултатите им трябва да са реални, а не само на хартия.
Радев напрегна тона още повече когато заговори за опасността от бързане: „Не можем да си позволим да компрометираме Копенхагенските критерии за членство заради сложната геополитическа ситуация… ако сега ги потушим по някакъв изкуствен начин, с бързане, те ще се изявят години по-късно в европейското семейство.“
Къде е границата между помощта и компромиса?
Това е въпросът, който премиерът постави на масата. От една страна, той подчерта, че България винаги е била „основен двигател“ на разширяването и интеграцията на Западните Балкани. От друга — помощта, която страната предлага, трябва да върви ръка за ръка с устойчиви промени: „България може да помогне много, можем да окажем помощ на институциите на тези държави да извървят по-бързо своя европейски път. Но процесът трябва да бъде устойчив и необратим.“
Това звучене носи двоен заряд: готовност за подкрепа и предупреждение за непримиримост към компромиси със стандартите. Какво означава това за държавите от региона? Очаква се повече работа в съдебната реформа, повече доказателства за защита на човешките права и реално изграждане на добросъседски отношения.
Похвали и условности
Радев похвали домакините от Черна гора за напредъка им и оцени високо усилията на Албания. Но към похвалите веднага добави и условности: „Приветстваме прогреса, който е направен от домакините от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членство“, каза той и пожела останалите държави да положат същите усилия, за да получат сходен резултат.
Това е покана — но и предизвикателство. Покана за активна работа и реформи, предизвикателство към всяка държава да докаже, че не иска да прехвърли нерешените си проблеми върху целия Европейски съюз.
Инвестиция в сигурността или риск от компромис?
Радев разгледа процеса на разширяване като инвестиция в сигурността и в разрастването на общото европейско пространство на стабилност и просперитет. Но тук се крие и тънката линия: ускоряване на членството не бива да се постига чрез компромис с критериите. Тази позиция очертава ясно българския праг — готовност да помагаш, но категорично отказване от лесни решения и отсрочки.
Накрая прозвуча и уверението: България е готова да бъде активен партньор в процеса на интеграция, но целта трябва да бъде една — устойчиво и необратимо присъединяване. Въпросът остава за другите: готови ли са да положат усилията, които Радев ясно изисква?
