Румен Христов нарече решението за спиране на военната помощ от Българската армия към Украйна необмислено и некоординирано. В студиото на „Денят ON AIR“ той подчерта, че подобен ход не е бил обсъден с партньорите на ниво ЕС и НАТО и предупреди за сериозни икономически последици.
„Спирането на военната помощ от Българската армия за Украйна не е съгласувано с нашите партньори на ниво ЕС и НАТО“, заяви депутатът от ГЕРБ – СДС. По думите му решението трябва да се разглежда в контекста на международните ангажименти и последиците за националната индустрия.
Огледалото на индустрията: кой плаща сметката
Христов обърна внимание на ефекта върху военнопромишления комплекс, който според него работи интензивно и осигурява високи заплати и данъчни приходи. „Що се отнася до военнопромишления комплекс, ако тези взаимоизгодни партньорства бъдат преустановени, би било икономическа загуба за България. Сега военнопромишленият комплекс сработи 24/7, там се взимат високи заплати, данъци, ударът е върху икономиката“, каза Христов.
Той напомни, че много от доставките са идвали от запаси с отпаднала необходимост — оръжия и боеприпаси, които не са били нужни на България, но са имали стойност за Украйна. Спирането на тези сделки според депутата директно засяга производители и работни места.
Официални данни няма и това усложнява картината
Възможността да се прецени точният размер на загубите се затруднява от факта, че властите няма да предоставят официални данни за предоставеното въоръжение. Христов посочи: „Властите няма да предоставят официални данни за предоставеното въоръжение на Украйна.“
Той уточни, че продажбата на военно оборудване — снаряди, патрони, ракети — е била значителна и често става дума за запаси с отпаднала необходимост. „Това са оръжията, които бяха потребни на Украйна, но не бяха необходими за България. Ние сме ценен производител и интересен партньор, стандартите от оръжията от времето на съветската епоха са в действия и работят“, каза Христов.
Политическата сцена: гласуване, преговори и бюджет
Депутатът призова колегите си да се съобразяват с решенията на парламента и изтъкна, че военният министър може да е бил мотивиран от опасения да не се наруши доокомплектовката на армията. В същото време Христов подчерта, че подобни решения имат международни измерения и не могат да се взимат изолиранo.
По повод предложението на „Прогресивна България“ той отбеляза, че депутатите от ГЕРБ‑СДС са гласували „въздържал се“. На тема преговори за край на конфликта Христов припомни, че България е признала агресията на Русия към Украйна и че мирният процес е сложен: „Преговорите са добро решение, Зеленски предложи скоро, но не бяха приети. За да се стигне до преговори, ще има колеблив период. Войната надскочи като месеци Втората световна война. Добре е да има постигане на мир, зависи от всички.“
Дългът и финансовата дисциплина
Темата за бюджета и евентуалния допълнителен дълг също влезе в разговора. Христов посочи, че ГЕРБ‑СДС ще подкрепи бюджета при условие, че няма допълнителен дълг, и че неговото собствено гласуване е сигнал за доброномереност на парламентарната група: „Ние сме със съзнанието, че този дълг е необходим, прозорецът в който се опитваме да го вземе е добър от гледна точка на очаквано повишаване на лихви. Проблемът е, че не знаем за какво ще бъде харчен.“
Той добави, че рестрикциите отвън понякога служат като дисциплиниращ фактор и даде пример със строгите мерки, наложени от международни институции, които в миналото са носили резултати. „Имаме нужда от балансиран бюджет и финансова дисциплина, да започнем да сваляме дефицита. 3% вече се приема като нещо много положително“, каза Христов.
Заключението на депутата е ясно: политическото решение за спиране на военната помощ е с далечни икономически отзвъци и трябва да бъде обсъдено внимателно с партньорите и с оглед на националния интерес.
