Кубинското правителство обяви решителен скок в икономическата политика: нов пакет реформи ще разшири ролята на частния сектор, ще отвори допълнителни сектори за частни компании и ще опрости процедурите за издаване на разрешителни за нов бизнес. В основата на инициативата е идеологическият обрат към моделите на социалистическа пазарна икономика в Китай и Виетнам, посочиха властите.
„Предложените мерки ще позволят да се разрешат отдавна съществуващите противоречия между централното планиране и стимулите“, заяви президентът Мигел Диас-Канел в телевизионно обръщение. Тонът е ясен: правителството иска да съчетае контрол и стимулиране на частната инициатива.
Какви промени се предвиждат
Реформите целят широк набор от промени — от селското стопанство до държавната администрация. Новите мерки предвиждат преструктуриране на държавния апарат, разрешаване на икономически дейности, които до момента бяха забранени за частни субекти, и премахване на някои държавни посредници при вносно-износни операции.
Правителството обещава да предостави на местните частни компании възможности за инвестиции при условия, сходни с тези за чуждестранните инвеститори. Това официално вкарва частния сектор в центъра на икономическата стратегия на Хавана.
Как стигнахме дотук
Пътят не е нов: още през 2021 г. Куба разреши създаването на малки и средни частни предприятия с до 100 служители. Оттогава секторът постепенно увеличава своя дял в икономиката, а от февруари тази година частните компании получиха право да внасят горива — дейност, която преди беше изцяло държавен монопол.
Новите мерки представляват ускоряване и разширение на тези стъпки. Властите казват, че промените ще бъдат обсъдени и приети в кратки срокове от Политбюро на Комунистическата партия и Националното събрание.
Кризата и външният натиск
Реформите идват на фона на най-тежката икономическа криза в Куба от времето след разпадането на Съветския съюз. Страната е изправена пред хроничен недостиг на горива, чести прекъсвания на електрозахранването и липса на основни стоки — сериозни проблеми, които ускоряват търсенето на решения.
Кубинските власти обвиниха американската администрация в използване на икономическия натиск за дестабилизиране на страната. Последните месеци Вашингтон наложи нови санкции, включително мерки срещу президента Диас-Канел и свързани лица и организации, както и санкции срещу държавната енергийна компания CUPET. Според официалните изявления това е допълнителен фактор, който изостря икономическата ситуация.
Твърда политика и бързи решения
Диас-Канел представи реформите като прагматична стратегия за съвместяване на централното планиране с пазарни стимули. Той обеща, че процедурите за издаване на разрешения ще бъдат опростени и че допълнителни сектори ще бъдат отворени за частни компании. Това е директен сигнал към предприемачи и инвеститори — както местни, така и чуждестранни.
Хваната между вътрешните проблеми и външния натиск, Хавана залага на икономическа трансформация, която да облекчи всекидневния недостиг и да стимулира производство и внос. Истината обаче е, че промените трябва да се реализират бързо и ефективно, за да донесат реално облекчение на населението.
В какво може да се превърне това
Ако планът бъде приеман и приложен спешно от Политбюро и Народното събрание, Куба може да увеличи ролята на частните компании и да осигури нови възможности за инвестиции и внос. Това би могло да смекчи някои от острите симптоми на кризата — но ще изисква и силен администраторски ресурс за преструктуриране и контрол.
Реформите са явният знак, че Хавана търси нов баланс между държавен контрол и пазарни механизми. Следващите дни и решенията на партийните и държавни органи ще покажат доколко този баланс ще бъде реализиран на практика.
