На 147-ата годишнина от установяване на дипломатическите отношения между Русия и България руският посланик Елеонора Митрофанова рисува мрачна картина на двустранните връзки. Тя припомня, че на 7 юли 1879 г. първият руски консул в София Александър Давидов връчва акредитивните си писма на княз Александър Батенберг — начало на официалния диалог, който според нея днес фактически е прекъснат.
Митрофанова заявява, че отношенията между Москва и София са в период на „фактическа липса на политически диалог“, с „замразени културни и хуманитарни контакти“ и „стагниращ търговски обмен“. Този строг дипломатически тон идва в интервю за руската държавна агенция РИА Новости, където посланикът не пести критики към настоящата линия на София.
Твърдения за оръжейния сектор
Посланикът обръща специално внимание на българския военно-промишлен комплекс. По думите ѝ оръжейните предприятия „продължават да работят с високо натоварване“, а основната част от продукцията — снаряди и боеприпаси — се продава на съюзници на страната в НАТО и ЕС. „Според нея има голяма вероятност това въоръжение впоследствие да достига до Украйна“, пише Митрофанова.
Твърдението поставя в центъра на дебата не само икономическата страна на военно-промишлената продукция, но и възможните политически и геостратегически последствия от нея — тема, която е представена от руския дипломат като пряка заплаха за двустранните отношения.
Визовият режим и туризмът
Митрофанова посочва присъединяването на България към Шенгенското пространство като фактор за намаляване на броя на руски туристи. По думите ѝ преминаването към шенгенски визов режим и прекратяването на споразумението за облекчен визов режим между ЕС и Русия са направили пътуванията на руски граждани до България по-трудни. Това, според нея, е довело до видимо охлаждане и в гражданските връзки между двете страни.
Арести, екстрадиции и предупреждения
Посланикът коментира и включването на България в публикуван през април от руското външно министерство списък на държавите с повишен риск от задържане на руски граждани по искане на САЩ. Като аргумент тя посочва ареста в София през декември 2025 г. на двама руски граждани, които през март 2026 г. са били екстрадирани в Съединените щати. Митрофанова заявява, че препоръките на руското външнополитическо ведомство към руските граждани относно пътуванията до България „остават в сила“.
Този елемент подчертава, че напрежението не е само в официалните дипломатически канали, а стига до конкретни мерки и практики, които променят ежедневието на хората и бизнеса.
Политически зависимости и енергийни последици
Руският посланик не пропуска и по-широката политическа картина: „членството на България в ЕС и НАТО ограничава възможността страната да води самостоятелна политика спрямо Русия“, каза тя, аргументирайки, че двустранното сътрудничество се е превърнало в „заложник на антируската кампания“, водена от евроатлантическия блок.
Митрофанова отбелязва също, че сътрудничеството между двете страни в областта на ядрената енергетика постепенно се прекратява по инициатива на София. По думите ѝ това е в ущърб на икономическите интереси и енергийната сигурност на България — извод, който тя представя като един от главните негативни ефекти от охлаждането на отношенията.
Заключението в интервюто е ясно и категорично: според Митрофанова днешните отношения между Москва и София са далеч от онова начално обещание, дадено преди 147 години. Тезите ѝ очертават конфликт на интереси, в който икономически политики, визови режими и военно-технически доставки се преплитат и подкопават възможността за възстановяване на нормален политически диалог.
