Българските клубове направиха силно впечатление в началото на европейската кампания, докато румънските тимове записаха поредица от разочарования. От съседната страна на Дунава останаха само два представители, а българите все още имат три тима в турнира и само една загуба в общо 15 мача.
Румъния: отпадания на конвейер
Румъния започна сезона с четири отбора – Университатя Крайова, У Клуж, ЧФР Клуж и ФКСБ. Плановете обаче се провалиха рано. Университатя Крайова бе елиминирана от Левски още във втория квалификационен кръг на Шампионската лига: 0:1 в София и 2:2 в Крайова не бяха достатъчни за класиране.
Крайова все пак спечели равенство 1:1 срещу финландския КуПС в третия предварителен кръг на Лига Европа, но общата картина за румънския футбол е песимистична. ЧФР Клуж преживя една от най-тежките си европейски загуби през последните години – 0:5 у дома от Тромсьо в Лигата на конференциите, което практически сложи край на надеждите за продължаване.
ФКСБ отпадна шокиращо от латвийския Ауда с общ резултат 3:7, а У Клуж и други представители също не показаха стабилност. ЧФР Клуж успя да преодолее втори кръг след 1:1 и 3:0 срещу Алашкерт, но последващото унизително поражение от Тромсьо остави отбора с много ниски шансове за обрат.
България: почти перфектен европейски старт
България – обратното лице на тази история. Левски София, шампионът, вече е с баланс три победи и две равенства без загуба, като елиминира и Университатя Крайова. ЦСКА‑София има идентично представяне: три успеха и две равенства в квалификациите на Лига Европа, също без поражение.
ЦСКА 1948 записа три равенства, като премина Търнава след изпълнение на дузпи и продължава в Лигата на конференциите без загуба. Единственото петно в българската карта е Лудогорец, който беше елиминиран и записа първата загуба за страната този сезон.
Общата статистика е впечатляваща: българските представители имат 6 победи, 8 равенства и само 1 загуба в 15 мача. Това разделение на успехи и провали изкара на преден план дискусията за моделите на селекция и развитие в двете държави.
Какво се говори зад кулисите
Румънските наблюдатели и бивши играчи не скриват разочарованието. Басараб Пандуру пред „Прима Спорт“ описва ситуацията с остри думи, посочвайки хаотичното развитие и липсата на план през последното десетилетие. В неговите коментари прозира и критика към манталитета: „Всички сме тарикати, всички знаем повече от треньорите… Ако не оставим веднъж завинаги тази проста и евтина шега настрана и не се захванем за работа, нищо няма да постигнем!“
Анализът обръща внимание и на ключова разлика в регулациите: в румънската Суперлига на терена могат да играят едновременно не повече от петима футболисти извън ЕС, докато в България такова ограничение няма. Тази липса на лимит позволи на българските клубове да изградят състави с много чужденци – в мача между Университатя Крайова и Левски 13 от 16-те играчи на българския отбор бяха чужденци.
Според наблюдателите, моделът с масова употреба на легионери дава резултати в кратък срок, но не е сигурно дали е дългосрочно решение за устойчиво развитие. Норвежкият пример, базиран на развиване на местни таланти, се посочва като по-устойчив подход, но той изисква време и структурни инвестиции.
Футболът на Балканите върви в паралел: докато българските отбори празнуват успехи и продължават напред, румънските клубове се чудят как да възстановят реда. След първите кръгове един елемент е ясен – в Европа този сезон печелят тези, които са по-последователни на терена и по-организирани извън него.
