Психологът Младен Владимиров отправи остър призив към родителите след убийството в Пловдив от непълнолетни. Пред БНТ той изрази тревога, че отговорността за поведението на децата често остава на семейството, а ако не — се прехвърля върху училището. И дотам.
„Вината за децата често я поема семейството, ако не – училището. И дотам.“ Тези думи не са само констатация, а обвинение, което потъва като игла в обществената съвест. Владимиров подчерта императива родителите да преосмислят своята роля във възпитанието.
Думите, които разпалиха дебат
Психологът не спести критиката към близките на младите хора. Той заяви пред БНТ, че общественият отговор често се ограничава до посочване на виновник, без да се търсят конструктивни решения за дългосрочна промяна. Именно този дефицит по думите му създава вакуум, в който децата търсят насоки другаде.
„Защо през годините не създаваме добри ролеви модели на децата, та се налага те да ги търсят в имтернет?“ — обърна се Владимиров към родителите. Този въпрос-призив изважда на преден план реална тревога: липсата на близка, ясна и последователна родителска позиция.
Послание към родителите
Обвинението е едновременно директно и болезнено: вината за поведението на децата често се поема формално, но без последващо действие. Владимиров насочва вниманието към необходимостта родителите да предлагат примери, да изграждат граници и да бъдат активни в ежедневието на децата.
Това послание към семейството е едновременно предупреждение и призив. Според психолога простото прехвърляне на отговорност върху институции не решава проблема. Нужна е конкретика и ангажираност на онези, които са най-близо до децата — родителите.
Ефирът като платформа за критика
Изказването пред БНТ превръща личното мнение в обществен дебат. Владимиров избира медията като говорител, за да предизвика реакция и размисъл сред широката публика. Неговата критика към семейството и училището е категорична: без действия думите остават празни.
Последствията от подобни констатации са многопластови — от морален натиск върху родителите до повдигане на въпроса за това какво и от кого всъщност учат децата в ежедневието си. Тонът на психолога е ясен: времената изискват повече личен ангажимент.
Какво остава след думите
Владимиров не дава готови рецепти, но насочва прожекторите към ключовия проблем — дефицитът на добри ролеви модели в семейната среда. Неговото обръщение към родителите звучи като призив за смяна на подхода: от формално посочване на виновни към активно участие и личен пример.
Когато критиката идва от експерт и се излъчва в национален ефир като БНТ, тя носи тежест. Остава на самите родители да решат дали ще чуят посланието и ще предприемат промени, или ще оставят темата настрани, както досега.
Психологическият тон в словата на Младен Владимиров е строг, но ясен: ако обществото иска различно поведение от младите, промяната трябва да започне вкъщи — с повече внимание, с по-силни ролеви модели и с по-голяма отговорност от страна на родителите.
