Реториката на България спрямо Русия е станала по‑сдържана и е придобила „рационални елементи“ след идването на власт на новото правителство, оглавявано от бившия президент Румен Радев. Това заяви директорът на Втори европейски департамент към руското външно министерство Юрий Пилипсон в интервю за агенция ТАСС.
Пилипсон даде положителна и същевременно предпазлива оценка: промяната в тона е отчетлива, но това не означава незабавно възстановяване на двустранните връзки. „В обозримо бъдеще това ще бъде възпрепятствано от високата степен на политическа зависимост на София от Брюксел“, заключи той.
Отстъпление в тон — без бързи обещания
Руският дипломат разгледа промените като вид прагматизъм: вместо остри обвинения и втвърдена линия, в българската политика се чуват „напълно разумни призиви“ Европейският съюз да преразгледа курса си и да търси дипломатически решения. По думите на Пилипсон сред тези призиви се споменава „рискованият характер на опитите за постигане на военна победа над Русия и необходимостта от търсене на дипломатически решения“.
Тоновата промяна от София не мина незабелязана в Москва, но Пилипсон посочи, че действията и решенията на българското ръководство все още са рамкирани от европейските институции и политически зависимости. Това, по неговите думи, поставя граници пред възможността за бързо и съществено промяна в двустранните отношения.
Радев и дипломатическите сцени
В интервюто беше припомнено и публичното поведение на Румен Радев: премиерът е обявил, че е отхвърлил лично предложение от френския президент Еманюел Макрон България да се присъедини към т.нар. „коалиция на желаещите“. Още докато беше президент, Радев призоваваше Европа да подкрепи САЩ за спиране на войната в Украйна, a в началото на годината той обяви, че влиза в политиката, за да демонтира олигархичния модел. Тези знаци за по‑прагматичен и самостоятелен тон според Москва заслужават внимание.
Минали обвинения и настояще напрежение
Въпреки по‑меката реторика, в текста прозвучаха и напомняния за по‑остри сцени в миналото. Руски официални лица в последните години отправяха тежки критики към България: посланик Елеонора Митрофанова определяше страната като „косвен участник“ в конфликта, а през февруари миналата година заяви, че двустранните контакти са сведени до нула. Самият Юрий Пилипсон в края на 2025 г. нарече страната „източен плацдарм на НАТО“ в подготовката за война с Русия.
Тези определения играят роля в начина, по който Москва оценява всяко ново политическо смекчаване — климатът на недоверие не изчезва за една нощ.
Допълнителни бележки: регионална логистика и Румъния
В същото интервю Пилипсон коментира и положението в Румъния. Той заяви, че властите в Букурещ оказват пряка военно‑логистична подкрепа на Украйна и посочи пристанището Джурджулещ като превърнато в транзитен възел за доставки, включително за нуждите на украинските въоръжени сили. Този елемент беше използван, за да подчертае, че регионалните процеси и логистични хъбове продължават да влияят върху отношението на Москва към Балканите.
Думите на Пилипсон разкриват едно внимателно балансиране: признаване на по‑благоразумен тон в София, съчетано с ясна индикация, че предишните гледни точки и геополитическите зависимости ще продължат да диктуват темпото на евентуално сближаване. В краткосрочен план Москва следи сигналите, но остава предпазлива — и това е посланието, което излезе от интервюто.
