Ердоган не само обрисува пътя на Анкара към Брюксел като дълъг и труден — той го нарече проправен с изкуствено създадени пречки. В изявление след кабинета, предавано на живо в официалните му профили, турският президент влезе в директен сблъсък с Брюксел, обвинявайки го в двойни стандарти и вкоренени предразсъдъци. И не спря дотук — отправи и призив, който звучи като тест за европейските лидери.
Какво каза Ердоган на живо
„В момента необходимостта, която Европейският съюз има от Турция, е много по-голяма от тази, която Турция има от Европейския съюз. В утрешния ден тази необходимост ще нарасне още повече“, заяви Ердоган и изгради картина на Европа, която се намира пред ключов избор.
Той предупреди, че Европа е на кръстопът: или ще види „увеличаващата се сила и глобална тежест на Турция като на възможност за изход от тесен проток“, или ще позволи „изключващите изказвания да помрачат бъдещето на Европа“. Думите звучаха като директно предизвикателство — и питане към самата същност на европейската политика.
Минало, настояще и невидимите пречки
Ердоган направи ретроспекция: от подаването на молба за членство през 1950 г. до днес Турция, според него, не е успяла да преодолее „вкоренените предразсъдъци“, особено в определени фракции. „Понякога оплитаха в езиците си нашата демокрация, понякога виждаха нашата икономика като заплаха, понякога всяваха страх заради населението ни, понякога използваха вярата като оправдание, за да ни отдалечат…“ — настоя той.
Това е история за постоянни забавяния и пречки: докато други държави получавали статут на кандидати или одобрение, Турция оставала на прага. Ердоган не скри огорчението си — Турция „се промени, преобърна, подсили икономиката и демокрацията си, но нямаше никаква промяна в сбърканите възгледи“ към страната.
Защо темата отново е на масата
Интересно е, че самият президент не е говорел открито за членството месеци наред. В същото време външният министър Хакан Фидан продължава да повдига въпроса при срещи с колеги и посещения в Европа — за последно в Австрия, където отново акцентира върху преимуществата на Турция и липсата на реален напредък.
Ердоган използва точно този контекст, за да подчертае, че проблемът „не е къде стои Анкара“, а „къде иска да стои Брюксел в света на бъдещето“. И зададе неудобния въпрос: може ли европейски съюз, в който Турция не е пълноправен член и не заема своето място, да бъде глобален играч и притегателен център?
Турция като партньор или заплаха — изборът е политически
Президентът апелира към европейските лидери да „изоставят своите политически и исторически предразсъдъци и да се концентрират над това да установят искрени и истински отношения“. Според него това би донесло полза само на самия европейски континент — „от който Турция е неделима част“.
В заключение Ердоган призова ЕС да оцени „градивното поведение на Турция“ в рамките на новия световен ред и многополюсния модел, в който видя Анкара като силен играч. Няма да бъде изненадващо, ако тези думи разпалят нови дискусии в европейските салони — въпросът е кой ще отговори и как. Кой избор ще направи Европа — да погледне към Турция като възможност или да остави откритите врати да се затварят?
