Вътрешният министър излезе с остри думи след последните двуболезнени случаи в страната — зверското убийство в Пловдив и позорната гавра с дете в Радомир. По думите му това не са просто криминални хроники, а симптом на по-дълбок социален разпад.
„Този разпад не започна днес. През последните 20 години децата ни станаха свидетели на системна безнаказаност, в която законът се възприемаше като досадна подробност, а агресията – като най-прекият път към успеха“, посочи министърът.
Държавата ще действа, но родителите са ключът
Министърът подчерта, че мерките, които обсъжда с държавното ръководство, ще имат законодателна рамка. „Обсъдих този въпрос и с министър-председателя Румен Радев и ще направим всичко по силите си тези мерки да станат закон“, поясни той.
В същото време той остро напомни, че държавата има граници: „Защото държавата може да затвори мрежа. Може да заличи групи. Може да арестува престъпник. Но държавата никога не може да замени родителя, който е избрал да не бъде там“, с тези думи завърши поста си той.
Тонът е ясен — правна реакция се планира, но без присъствието и вниманието на семейството усилията ще имат лимити.
Моралният компас се калибрира извън дома
При обсъждането на причините министърът извади и силна фигурираща истина: възпитанието не е само въпрос на физическо присъствие. „Колкото и здрави основи да полагаме у дома, моралният компас на детето се деформира извън него. Той се калибрира в училище, сред приятелите, в разговорите онлайн и в онова, което подрастващите консумират всеки ден в социалните мрежи. Ако не познаваш детето си – не го възпитаваш. Ако не познаваш приятелите му – не го защитаваш. Ако не знаеш с кого говори и какво вижда в телефона си – не присъстваш в живота му. Присъствието не е просто физическо съжителство, а постоянен морален ангажимент“, заяви той.
Това е директен апел към родителите — присъствието трябва да бъде активно, не оставено на автоматични уроци или страх.
Дигиталната обработка като двигател на агресията
Министърът говори и за ролята на дигиталните канали в оформянето на агресивни модели: „През последния месец проведох поредица от срещи с експерти по киберсигурност и анализатори на социалните мрежи, които проследяват радикализацията онлайн. Досега държавата често подценяваше мащаба на дигиталната обработка на децата ни, но този период на институционално пренебрежение приключва. Източниците на това насилие не са случайни – виждаме ясни признаци, че част от тези деца се радикализират в затворени онлайн групи и през социалните мрежи, където им се внушава, че жестокостта е сила, а емпатията е слабост“, заяви той.
Това изречение поставя фокус върху модерната форма на „обработка“ — системно внушаване през интернет среда, което според министъра превръща насилието в приемлива норма за част от подрастващите.
„Екосистема“ на насилието
В заключение Демерджиев описва явлението като нееднократни инциденти, а като организирана система: „За съжаление, тези т.нар. локали, побоищата и униженията, които се записват и качват като трофей, вече не са случайни инциденти а екосистема. Изправени сме добре смазана машина, която методично произвежда насилие и го превръща в норма“, посочи още вътрешният министър.
Това словосочетание — „екосистема на насилието“ — служи като предупреждение: проблемът не е отделен, а системен, и ще изисква съвместни държавни и семейни усилия.
Постът на министъра е ясен и двупосочен: искат се нови закони и държавна намеса, но без промяна в ежедневното родителско присъствие и активен контрол върху дигиталния свят на децата, рисковете ще останат високи.
