Компания от Масачузетс твърди, че има решение за един от най-нежеланите отпадъци на нашето време: микропластмасите. В лаборатория в Уобърн гранули с размера на камъче, получени чрез ферментация на захар, се превръщат във вилици, сламки и опаковъчно фолио, които не оставят устойчиви микропластмасови следи в природата.
Процесът започва с ферментация на захар от CJ Biomaterials. Микроорганизмите усвояват захарта и произвеждат растителни полимери — полихидроксиалканоати (PHA). Компанията събира полимера, преработва го в гранули и ги продава на производители, които ги стопяват и оформят в готови изделия.
Какво прави материала различен
PHA полимерите, които произвежда фирмата, са биоразградими както в почвата, така и в морската среда. Контейнер, направен от тези гранули и пълен с остатъци от храна, може да бъде изпратен за компостиране, вместо да заминава за сметището. В лабораторните тестове приборите и опаковките се разграждат в компостния контейнер: сламките са изчезнали, ножовете показват дупчици, където бактериите са започнали да ядат материала.
Практика в лабораторията
Техниците изсипват гранулите в машина за формоване и произвеждат вилици. Някои тестови партиди стават достатъчно тънки и гъвкави, за да бъдат компостирани в домашни условия, макар че в този си вариант не се забождат лесно в пържола. Други партиди излизат твърди, приличащи на обичайната пластмаса. Гранулите се разтапят и във фолио за опаковане на храни — фолиото е здраво, но не притежава еластичността на стандартната прозрачна опаковка.
Търсят баланс между устойчивост и функционалност
Учени и техници проучват как да придадат на биополимерите свойства, близки до тези на конвенционалните пластмаси, но с ключовото различие: готовите продукти да се изхвърлят в контейнера за компост, а не в боклука. Идеята е да се намали зависимостта от изделия за еднократна употреба, които не могат да се рециклират, когато са замърсени с храна.
Маркетинговият директор Лия Форд описва промяната в пазара: „Това е новата непредвидима променлива на този пазар“, казва тя, подчертавайки, че интересът към биопластмасите расте заради опасенията, свързани с микропластмасите.
По-голямата картина
Секторът на пластмасите не е преживявал фундаментална промяна, но натискът от откритите микропластмаси — намерени в океана, въздуха, храната и тъканите ни — ускорява търсенето на алтернативи. Биопластмасите може да намалят зависимостта от изкопаеми горива и да предложат по-устойчив път напред, смята Световният фонд за дивата природа. „С по-доброто разбиране на микропластмасите мисля, че това ще промени начина, по който хората възприемат материалите“, казва Ерин Саймън от организацията.
От CJ Biomaterials обясняват, че същите бактерии, които произвеждат PHA, могат и да го усвояват в купчина компост — разграждайки полимера напълно в рамките на шест месеца според компанията. Това контрастира с традиционните пластмаси, които се запазват десетилетия и се разпадат на вредни микропластмасови частици и дори нанопластмаси.
Практически ползи и ограничения
На рафтовете в лабораторията в Уобърн са изложени прибори за хранене, сламки, чаши с покритие за горещи напитки, пакети за замразена храна и кутии за суши и рамен, използвани вече в САЩ. Компанията цели да замести пластмасите за еднократна употреба, особено когато рециклирането е затруднено заради хранителни замърсявания. Хранителните отпадъци, разлагащи се в сметищата, отделят метан — мощен парников газ, който допринася за затоплянето на планетата, отбелязва БТА.
Историята на CJ Biomaterials показва как един материален експеримент в лаборатория може да се опита да промени цял сектор. Остава предизвикателството да се постигне комбинация от функционалност, цена и мащабно производство, но в Уобърн вече работят върху именно тези въпроси — с гранули, които приличат на камъчета, но носят обещание за по-чисто бъдеще.
