Турция се очертава като ключов въздушен коридор за режима в Техеран, след като нов доклад на базирания във Вашингтон мозъчен тръст FDD разкри, че десетки полети на санкционирани ирански авиопревозвачи са кацнали и са били обслужвани на турска територия. Информацията беше цитирана от Fox News и хвърля сериозна сянка върху геополитическите приоритети на Анкара.
Според изследването в рамките на само пет дни след изтичането на американския краен срок за глобално спиране на движенията на тези самолети са регистрирани най-малко 83 кацания. Данните на FDD, анализирани с помощта на Flightradar24, показват, че самолети на 12 различни ирански компании редовно оперират на летищата в Истанбул, Анкара и Измир.
Какво показва докладът
В началото на септември Министерството на финансите на САЩ наложи всеобхватни санкции върху всичките 27 действащи ирански авиокомпании. Мотивът беше, че самолетите се използват от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция за нелегален превоз на оръжие и военни сили. Финансовият министър Скот Бесент отправи категоричен ултиматум: след 23 септември всяка компания, която зарежда с гориво или предоставя наземно обслужване на тези самолети, ще загуби достъп до американската финансова система.
Реакциите по света бяха разнопосочни — държави като Обединените арабски емирства, Оман и Ирак се съобразиха и затвориха летищата си. Турция обаче се държи двойнствено: местните превозвачи спряха полетите до Техеран, но иранските авиолинии продължиха да кацат и да получават обслужване в Турция.
Двойна игра на Анкара
Анализаторът Ахмад Шарави от института коментира, че действията на турския президент Реджеп Ердоган изглеждат предимно козметични. По думите му, за да бъде наистина затворена тази вратичка, Вашингтон ще трябва да наложи директни наказателни мерки срещу турските фирми за наземно обслужване. Това би затруднило двойнствените практики и би показало, че ултиматумът не е само декларация.
Докладът връща на дневен ред и дипломатическите усложнения между Анкара и Вашингтон. Белият дом дава сигнали за възможно вдигане на част от санкциите срещу Турция и евентуалното ѝ връщане в програмата за изтребителите F-35 — ход, който дава на Анкара силни козове в преговорите. Президентът Доналд Тръмп неведнъж е подчертавал личните си отношения с Ердоган и е загатвал за падане на санкциите, наложени заради придобиването на руските системи С-400.
По-широката мрежа за заобикаляне на рестрикциите
Турският пробив в санкциониращия режим не е единственият случай на заобикаляне. Организацията UANI докладва за „сенчест флот“ от ирански танкери в Югоизточна Азия, използващ местна логистика за заобикаляне на петролното ембарго. Това подчертава, че Иран разчита на разклонена мрежа за поддържане на търговските и военните си линии.
В същото време поведението на Анкара илюстрира дългогодишната многовекторна стратегия на Ердоган: стремеж за придобиване на модерни западни оръжия, комбиниран с поддържане на търговски, енергийни и военни връзки както с Русия, така и с Иран. Това съчетание поставя в сложна ситуация администрацията във Вашингтон, която трябва да балансира между наказателни мерки и далеч по-широки геополитически интереси.
Докладът на FDD и анализа на Flightradar24 рисуват картина на турска толерантност към полетите на 12 ирански компании — факт, който ще бъде трудно да се игнорира при предстоящите разговори за санкции, оръжейни сделки и стратегически партньорства. Истината обаче е, че засега броят на кацанията и наличието на наземно обслужване говорят повече от дипломатическите уверения.
