Русия е започнала да извършва саботажни действия срещу датски компании, които доставят оръжия на Украйна, след като е стигнала до извода, че по-мащабните опити за нарушаване на дейността им не са успели да ограничат военната подкрепа на Запада за Киев, заяви представител на датското разузнаване.
Промяната представлява значителна ескалация на хибридната кампания на Москва, каза Жозефин Кристенсен, водещ анализатор в датската Служба за сигурност и разузнаване, на конференция по въпросите на националната сигурност в Копенхаген. По думите ѝ Русия е стигнала до извода, че предишните ѝ широкомащабни действия „не са успели да възпрат западните страни от НАТО да подкрепят Украйна“.
Какво всъщност се случва
Москва, според разузнавателната оценка, е направила скок от опити за нарушаване на комуникации и инфраструктура към директни саботажни акции, насочени към производството на оръжия. „Сега се опитват да поразяват цели, които имат пряко въздействие върху фронтовата линия. Това означава производството на оръжия“, каза Кристенсен.
Тя се позова на списък на руското Министерство на отбраната с предполагаеми европейски производители на дронове и компоненти за тях, който Москва обяви през април като списък на потенциални военни цели. Кристенсен не даде повече подробности за конкретни фирми или операции, но контурите на тактиката вече са видими.
Нови тактики: вербуване на уязвими посредници
Според датската служба Русия все по-често използва неподготвени посредници — сред които бездомни и наркозависими хора — които биват вербувани чрез „Телеграм“ и други социални платформи. Обикновено вербуването започва с лесни задачи като разузнаване или заснемане на обекти, а впоследствие преминава към реални саботажни операции.
„Това може да бъде всеки, който просто търси бързи пари“, каза Кристенсен. „Ако първият човек не успее, ще изпратят друг, докато постигнат успех.“ Така се създава низ от опити и грешки, докато целите не бъдат поразени — стратегия, която се откроява с брутална практичност.
Политически контрол, по-смели изпълнения
Кристенсен подчерта, че Москва запазва политическия контрол върху операциите, но смелостта при тяхното осъществяване нараства. Тази промяна в динамиката означава, че атаките стават по-целеви и по-опасни за конкретни промишлени обекти, които имат пряко отношение към фронтовата линия.
Миналия месец датското военно разузнаване заяви, че Русия вероятно ще засили хибридните атаки срещу Запада през следващите месеци, след като Германия обвини Москва в опит за атака с дрон на летището Лайпциг/Хале през август. Този сигнал от региона подсилва опасенията, че атаките не са изолирани инциденти, а част от координирана кампания.
Напрежение във въздуха и отговорите
През септември 2025 г., преди Дания да бъде домакин на среща на върха на ЕС, дронове нарушиха въздушния трафик на шест датски летища, включително на летището в Копенхаген — най-натовареното в Северна Европа. Тогава министър-председателката Мете Фредериксен определи случилото се като хибридна атака срещу страната.
Руското посолство в Копенхаген обвини Дания, че отправя обвинения без достоверни доказателства. От посолството за момента не са отговорили на молбата за коментар. Реакциите подчертават разлома между двете страни и затрудняват открит диалог за случващото се.
Какво следва за датските фирми
Датските власти и службите за сигурност вече сигнализират за засилени рискове за компании, ангажирани в доставките за Украйна. Производителите на дронове и техните доставчици са в центъра на вниманието, а мерките за защита и контрол вероятно ще се затегнат.
Историята, която разказват разузнавачите, е за еволюираща кампания — от широкомащабни опити към по-фокусирани саботажи, подпомагани от вербувани наемници и цифрови платформи за набиране. В този контекст датските компании и институции остават на щрек, докато следващите ходове на Москва продължават да привличат внимание.
