Две години след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, което отне живота на 16 души, градът и цяла Сърбия продължават да живеят с болката и с въпросите за отговорност. Гражданите запазиха 16 минути мълчание в памет на загиналите, но паметта бързо се преплете с протестни действия, реплики от политическата сцена и призиви за открит съдебен процес.
Паметта на улицата и раздвоените реакции
В Белград и Нови Сад бяха запалени факли в памет на Ратко Младич — образ, който допълни сложната и поляризираща атмосфера около годишнината. В същото време беше осквернен паметникът на украинския поет Тарас Шевченко в Нови Сад, което добави още напрежение към вече разгорещената обстановка.
На фона на церемониите и възпоминанията се възобновиха уличните демонстрации. Сръбски студенти излязоха отново на протести, определяйки действията на властта като натиск върху университетите след трагедията. Сблъсъците не закъсняха — поредният протест в Нови Сад беше белязан със сблъсъци и ранени, а властите арестуваха 37 души, участвали в митинг в подкрепа на майката на загинал, която обяви гладна стачка.
Политическите реакции – остри и без компромиси
Речта и поведението на политическите лидери добавиха огън в диалога. Александър Вучич категорично се обърна към протестиращите студенти с остри думи: „Отдаването на почит на улицата към 16-те жертви в Нови Сад е сатанински ритуал“. Премиерът Ана Бърнабич определи сцените като невиждани от 1945 г. и заяви, че „червената линия е премината“. Тонът от високо ниво показа, че политическото напрежение около трагедията продължава да тлее.
Правосъдие под въпрос: искане за публичен процес и гладни стачки
Прокуратурата в Нови Сад поиска публичен процес за 16-те жертви при срутването на козирката на жп гарата — ход, който формално насочва вниманието към прозрачност, но реалността на процеса изглежда далеч от бързи резултати. Липсата на осъдени за трагедията предизвика отчаяни реакции: Диана Хърка гладува 13-ти ден и здравословното й състояние се е влошило заради липсата на осъдени. Майката на загинал организира гладна стачка, а нейни поддръжници бяха арестувани по време на митинги.
Тези действия ясно сигнализират, че много граждани не намират отговори в институционалните обещания за справедливост и търсят начин да притиснат системата чрез публичен натиск.
Реакцията на обществото не стихва
По улиците на Нови Сад напрежението продължава — протестите и контрареакциите оформят набор от събития, които едновременно почитат загиналите и поставят под въпрос институционалните механизми. Акциите варират от тихи възпоминания до открити конфронтации и арести, което показва колко дълбока е раната в обществото.
В това разделено и напрегнато пространство думите и жестовете на властите имат силата да охлаждат или да разпалват допълнително общественото напрежение. Желанието за публичен процес и ясни отговори остава централно искане на гражданите, студенти и близки на загиналите.
Две години след трагедията в Нови Сад паметта на 16-те жертви стои до искането за справедливост, която мнозина смятат за закъсняла. Между възпоменанията, протестите и здравословните жертви на гладни стачки остава едно болезнено послание: без отговори и действия тлеещото недоволство едва ли ще утихне.
