Още в първите редове става ясно: един и същ слухов апарат Phonak, купен в Париж за 2565 евро, се оказва фактуриран в България за 7500 евро. Разликата от близо 5 000 евро е реална и показва драстична диспропорция в ценовата политика на пазара у нас.
Какво показа разследването
Пенсионер, посетил център за корекция на слуха „ОТОТОН“, собственост на Георги Миленчев и управляван от Славчо Бобчев, получава оферта за устройство Phonak на цена 7500 евро с ДДС. След като купува същия или по-нов модел в Париж за 2565 евро, той търси настройка в „ОТОТОН“ и получава задължително предложение за абонамент на стойност близо 2 400 евро. Настройките биват условени от платен абонамент, а в същото време в Солун услуга по настройка му е предоставена за 20 евро.
Това потвърждава, че крайната цена в България включва не само стойността на апарата, но и пакетни, обвързващи услуги, които могат да направят устройството практически неизползваемо, ако клиентът откаже допълнително плащане.
Пакетно обслужване и ценова листа
На сайта на „ОТОТОН“ моделите на Phonak са делени на „Модерни“, „Невидими“ и „Стандартни“ и започват от 700 евро за брой. Цените обаче са за едно ухо, което удвоява сумата за двата апарата. Към това се добавят пакетни абонаментни услуги от 170 до 1 180 евро. Така достигането до фактурираната сума 7500 евро може да бъде обяснено с „комплектни“ оферти, които не предлагат индивидуални цени спрямо действителните нужди на клиента.
Във Франция, според представителя в Париж, цените на същия швейцарски бранд са почти двойно по-ниски, а офертата включва четиригодишна гаранция, настройки и неограничени последващи консултации.
Обслужване на стоки, купени в ЕС
Когато апаратът е закупен от официален представител в ЕС, всички други официални представители на територията на Общността са длъжни да предоставят адекватно обслужване — или безплатно, или на минимални цени. В случая това задължение очевидно не е спазено от „ОТОТОН“, според разказа на клиента.
Мрежа от фирми и собственост
На пазара у нас ролята на пазител на марката Phonak е концентрирана в мрежа от дружества, сред които „СТАМАР 2013“, „ОТОТОН“ ООД и „ПРАЙМ ХЕЛТКЕЪР“ АД. Крайният собственик, посочен в материалите, е Георги Миленчев, който притежава 78% от „ПРАЙМ ХЕЛТКЕЪР“. Славчо Бобчев е 100% собственик на „СТАМАР 2013“ и до скоро е притежавал и „ОТОТОН“.
Тези корпоративни връзки създават модел, при който слуховите апарати се внасят от едно дружество и се продават от друго, което допуска последователни надценки и липса на прозрачност при формирането на крайните цени.
Финансови и регулаторни въпроси
В периода 2017–2018 г. свързани с Миленчев фирми получават от бюджета за здраве 2 294 136,58 лв. по договори с военни и университетски болници за медицински изделия, свързани с кохлеарни импланти. Това поставя въпроса как държавните средства и доплащания от пациенти се използват в структура на веригата на доставки и продажби.
Анонимен експерт по здравен мениджмънт посочва, че моделът с два източника на приходи — НЗОК и лично доплащане — е законен, но изисква прозрачност в ценообразуването и контрол дали публичните средства реално облекчават нуждаещите се.
Въпросите, които чакат институции
Надлежно регулаторите — Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, НАП, Изпълнителната агенция по лекарствата и НЗОК — са посочени като органи, които трябва да проверят веригата на ценообразуване: вносните фактури, вътрешнофирмените продажби, надценките и практиките за задължително пакетно обслужване. Материалите в разследването описват реакции от пациенти и конкуренти, които твърдят за модели на психологически натиск, несъответстващи аудиограми и агресивни продажби в миналото.
Заключението е еднозначно: когато цената на жизненоважно медицинско изделие става непосилна, достъпът до нормален живот за хората с увреждания се поставя под въпрос. Държавните органи имат работа да свършат — проверките са неизбежни, а отговорите трябва да дойдат бързо.
