„Има мачове, в които един отбор губи, защото противникът е по-добър. Има и такива, в които изглежда, че присъства на терена, но всъщност не осъзнава какво се случва около него. Левски беше точно в такова състояние срещу ЦСКА. С отворени очи, но без реакция. В будна кома!“
Това е жестоката, но точна диагноза на анализатора Нико Петров след загубата с 0:3 в 13-ия кръг на efbet Лига. Не просто лош мач — тактическо поражение, в което противникът успя да улови сините в капана си и те така и не реагираха.
Как ЦСКА задаваше тона от третата минута
Още между третата и 45-ата минута ЦСКА показа ясна идея: двете крила — Ебонг и Питас — излизаха високо и притискаха централните защитници Димитров и Макун, пресирайки дори вратаря на Левски — човекът, който обикновено осигурява числено предимство при изграждането на атаките. Бековете на ЦСКА оставаха привидно свободни, най-вече Алдаир, но точно там беше заложен капанът.
Топката трябваше да стигне до Алдаир, за да излезе Мартино срещу него. Така ЦСКА задействаше предварително подготвена схема, която Левски не разпозна — и не реагира на нея от първите минути до края на първото полувреме.
Парадоксът на търсеното числено предимство
Парадоксът е жесток: Веласкес упорито търси числено предимство в определена зона на терена, но в този мач неговият отбор не успя да разпознае къде точно то се намира — в защитната линия на ЦСКА. Когато Мартино напускаше позицията си, за да пресира Алдаир, в отбраната на ЦСКА оставаха двама защитници срещу трима нападатели на Левски — чисто математическо предимство, което сините не експлоатираха.
Родригес срещу Око-Флекс, Теодор Иванов срещу Стоянчов и възможност за Бари Котър да наклони към Рейналдо — това бяха конкретните ситуации, в които Левски можеше да търси свободния човек и да използва 3:2. Вместо това един и същи капан щракна няколко пъти, а реакция от синия щаб така и не последва.
Два леви бека, едно решение, нулев ефект
Още по-любопитно и абсурдно беше поведението на двата леви бека на Левски. За пореден път Веласкес използва двама футболисти на една и съща позиция в една и съща зона — този път Майкон и Сентейес отляво. Идеята бе Майкон да следи Питас, който навлизаше навътре, докато Сентейес осигуряваше защитния баланс и поемаше Котър.
Това решение не донесе очаквания ефект. Повторението на една и съща идея не я превръща в решение, особено когато противникът вече я е видял и подготвил контра. Бившите решения отдясно с Алдаир и Камдем бяха пренесени вляво — признаване на силните страни на съперника, но без адаптация. Грешката, която сякаш се повтаряше не за втори, а за негов многократен път.
Примамки и празни пространства в центъра
ЦСКА разрушаваше структурата на Левски и с привидно безобидни подавания, които отвеждаха опорните халфове Мубарик и Търдин към тъчовете. Те се раздалечаваха един от друг и така се отваряше пространство в центъра, зад Годой, което Питас атакуваше безпроблемно. Малки залъгалки, на които „сините“ се хванаха като малки кученца, очакващи награда.
Липса на връзка между анализ и реакция
Връзката между анализаторите, треньорската скамейка и случващото се на терена очевидно не даде резултат. Хората пред компютрите не успяха да предадат нужната информация или тя не беше чута — и когато един и същи проблем се повтаря, не говорим за изненада, а за липса на реакция.
Като капак дойде и закъснялата тройна смяна. Основни футболисти влязоха, когато мачът на практика вече беше приключил. Смяната не беше използвана на почивката, въпреки че първото полувреме ясно показа безпомощността на Левски.
Веласкес има нужда от ледена вана преди мачовете с ЦСКА и Лудогорец — не физически, а тактически. Да изтрезнее, да чуе хората до себе си и най-вече да спре да повтаря грешки, които два сезона не успява да поправи.
Левски искаше да се събуди. Беше с отворени очи, но не осъзнаваше какво се случва около него. Не реагира, не се приспособи и не успя да се съревновава с ЦСКА по нито един съществен показател в този двубой. Левски беше в будна кома. А най-тревожното остава, че в този мач не се видя светлина в тунела.
