Върховният административен съд отмени класиране и заповед на общината, свързани с поръчка за 370 675 евро за ремонт на футболно игрище в Свети Влас. Решението на ВАС от 8 октомври 2026 г. разкъса аргументите на местната администрация и върна преписката за нов преглед на етапа на подбора.
Какво всъщност се случи зад кулисите
На 27 февруари община Несебър обявява поръчка № 00126-2026-0015 за имот № 11538.501.539 с площ малко над 5 400 кв.м. За обекта е посочено „аварийно“ състояние, което отваря възможност за ускорена процедура по Закона за обществените поръчки. В надпреварата влизат три фирми: „Террамикс“ ЕООД (класирана на първо място), „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД и „Екорп“ ЕООД.
Вместо да се сравняват адекватно офертите, местната комисия дисквалифицира „Джерамис Интернешънъл“ заради формална грешка в изписването на номер на договор, с който дружеството доказва професионален опит. С решение № D54511136 от 17 април заместник-кметът практически проправя пътя на „Террамикс“.
Одитът и съдът се срещнаха
„Джерамис Интернешънъл“ оспорва отстраняването пред КЗК и стига до ВАС. На 8 октомври Върховният административен съд — Четвърто отделение, с решение № 9779 по адм. д. № 7181/2026 г. отменя решението на КЗК и заповедта за определяне на изпълнител. ВАС приема, че отстраняването заради формален номер е незаконно и нарушава принципа за равен достъп и свободна конкуренция. Община Несебър е осъдена да плати съдебните разноски и преписката е върната за преразглеждане.
Паралелно с процеса АДФИ е включена по преписка на Окръжна прокуратура – Бургас. На 11 август прокуратурата възлага проверка, а на 28 август директорът на финансовата инспекция издава заповед № ФК-10-1131 за ревизия на документацията около поръчката. Главен финансов инспектор от шестия отдел изисква договори, банкови извлечения, протоколи и разпоредителни актове.
Къде е парите и защо кметството мълчи
Одитът е приключен с доклад № ДИД6-БС-42-[1], финализиран на 6 октомври. В доклада се посочва, че основните констатации започват от страница четвърта. След издаването му общината има 14-дневен срок по чл. 17, ал. 2 от ЗДФИ да представи писмено становище. Срокът изтича без да е постъпило нито едно писмо от кмета. На 29 октомври финансовият инспектор оформя окончателно заключение и изпраща материалите обратно на Окръжна прокуратура – Бургас.
Този мълчалив отказ за диалог представлява тактическа позиция: общината не оспорва констатациите на одита на фаза административен контрол, вероятно очаквайки сблъсък на ниво прокуратура или съд. Въпросът остава дали са извършени авансови или окончателни плащания към „Террамикс“ въпреки висящите жалби и правните пречки — нещо, което инспекторите на АДФИ са били упълномощени да установят чрез проверката.
Повтарящ се модел в общината
Публичните архиви сочат, че случаят не е изолиран. Само за последните две години АДФИ е провела поне четири проверки в община Несебър, три от които по прокурорски преписки. Сред тях е доклад № ДИД6-БС-34-[10] от април 2025 г. и доклад № ДИД6-БС-22-[1] от юли 2026 г., чието заключение е подписано на 11 август и също е изпратено на прокуратурата.
Тази повторяемост показва систематично напрежение между местната власт и органите на контрол: инспекциите изписват доклади, прокуратурата образува преписки, а кметството често избира да не участва открито в административния дебат.
Правни рискове и призиви за прозрачност
Ако е имало плащания в полза на класирания на първо място изпълнител преди влизането в сила на решението за определяне, това може да нарушава чл. 112 от ЗОП. Всяко плащане, направено на базата на незаконосъобразен административен акт, рискува да бъде квалифицирано като неоснователно разходване или финансова щета по реда на чл. 219 или чл. 282 от Наказателния кодекс.
Разследването настоява за три ясни стъпки: АДФИ да публикува целия доклад и липсващите страници от 4 до 12, Окръжна прокуратура – Бургас да уточни движението по преписката № 3197/2026 г., и Община Несебър публично да отчете дали е сключен договор и какви суми са излезли от общинската хазна. Без тези отговори случаят за игрището в Свети Влас ще остане пример за институционален дефицит, при който съдът отменя актове, а местната власт продължава да действа предимно зад затворени врати.
