Теодора Кирилова пътувала от Ямбол към Бургас, когато пътят се превърнал в кошмар. Бургаската медицинска сестра попаднала сред десетки блокирани коли след тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ и станала пряк свидетел на случилото се, което отне живота на 11 души.
Кирилова описва сцени на хаос: разрушени автомобили, хора в шок и ранени, които не можели да се придвижат сами. Тя видяла тела както в смачканите коли, така и в канавките край пътя. Особено трайно в паметта ѝ останали виковете на пострадалите, затиснати под товарните автомобили, които постепенно заглъхнали.
Първи минути и блокирани хора
Пътният възел „Зимница“ се оказал епицентър на трагедията в сутрешните часове на 10 ноември. Сред блокираните пътници имало възрастни туристи, ранени и хора в шок, които отчаяно се нуждаели от помощ. Кирилова не е пострадала физически, но описва преживяното като разтърсващо за нея лично.
По нейните наблюдения първите спасителни екипи достигнали до мястото приблизително час след началото на сблъсъците. Мащабът на произшествията и множеството блокирани коли допълнително усложнили оказването на помощ и евакуацията на пострадалите.
Медицинска реакция от Бургас
В спасителните действия се включили и специалисти от бургаската болница „Сърце и мозък“. Лечебното заведение изпратило три линейки, а сред пристигналите медици бил проф. Асен Балтов заедно с екип ортопеди. Те се присъединили към другите екипи в опит да стабилизират и транспортират пострадалите към болниците.
Според обявените данни от Министерството на здравеопазването при катастрофите загинаха 11 души, 51 пострадали бяха приети в болници, от които 13 в тежко състояние. Масовият характер на инцидентите поставил сериозно изпитание пред спешните служби и болничния ресурс.
Какво видя една от пътничките
Разказът на Кирилова хвърля светлина върху онова, което често остава скрито зад официалните броеве и репортажи: паниката, виковете и кратките моменти на надежда, когато някой се опитва да окаже първа помощ. Тя разказва за хора, които не можели да се движат, за възрастни, които били в шок и за онези, чиито крици постепенно затихнали — знак, че рискът е бил животозастрашаващ.
Кирилова също отбелязва, че в спасителните действия са участвали и други екипи, което допринесло за организираното евакуиране на част от ранените, но и подчертало колко сложна е била ситуацията на място.
Национален траур и последствия
След трагедията 11 ноември беше обявен за ден на национален траур в памет на загиналите. Катастрофите оставиха след себе си не само жертви и ранени, но и множество въпроси за готовността при такива мащабни произшествия и за начина на координация между различните спасителни звена.
Разказът на една медицинска сестра от първа линия — илюстрация на човешката цена от катастрофите — добавя още едно лице към официалната статистика: онези, които са били на пътя и са видели как животите на хора се променят за секунди. Кирилова остава потресена, но нейният глас помага да се разберат размерите на трагедията и усилията, положени за спасяване на оцелелите.
В следващите дни общественото внимание и институционалните реакции ще останат в центъра на дебата, докато семействата на жертвите и ранените продължават да се борят с последствията от този фатален инцидент.
